Малцина са призваните, чието име и идеи греят дълги години след смъртта им. За легендарен статут са необходими човешки качества, талант и мисия, която надхвърля обикновеното съществуване. Големите хора са такива, защото са осъзнали, че не живеят толкова за себе си, колкото за другите. Един от тях се появява на този свят на 6 февруари 1945 г.

Днес светът почита рождения ден на първата и вероятно най-ярка супер звезда на Третия свят - Боб Марли и това означава много, предвид факта, че музикантът напусна този свят на 11 май 1981 г. на едва 36-годишна възраст. Оттогава всяка година бели и черни, млади и стари, растафарианци и не-растафарианци си спомнят всяка година на тази дата за великия ямаец - и за това има причина.

Израснал в ужасна бедност в Найн Майл, само за да я замести със същата бедност и мизерия в Тренчтаун, Робърт Неста Марли още от ранните си години вижда нищетата и неспособността на хората да се отърват от нея. През 1962 г. Ямайка е получила независимост, но, както се случва с колониите, животът на острова потъва към дъното във всеки един смисъл.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Безнадеждността изтласква на преден план насилието и наркотиците, необразоваността само дърпа нещата надолу, а консервативната и социалистическата партия в страната не правят нищо друго, освен да настройват хората един срещу друг. В такива условия се раждат психопати или пророци.

Подобно на много други хлапета в такова положение пред Марли няма много алтернативи - слабоплатена легална работа, добре платена, но опасна нелегална работа или кариера на музикант. Ямаецът избира третия път, който се оказва доста труден, защото техниката е допотопна, а карибския остров е в Бермудския триъгълник на музикалната индустрия.

Снимка: Getty Images

С бандата си The Wailers той, Тош, Бъни Ливингстън/Бъни Уейлър, Джуниър Брайтуайт, Бевърли Келсо и Чери Смит сякаш усещат, че гърбовете им са оперни в стената и затова работят като за последно - за три години те записват 70 парчета под ръководството на продуцента Коксън Дод. Но това е не достатъчно в Ямайка през 1960-те и групата се разпада.

Когато в началото на 70-те Марли отново обединява усилия с Тош и Уейлър, те вече има на какво да стъпят. Предишният им музикален опит им е донесъл регионална слава. За продукцията им вече се грижи легендарния продуцент Лий "Scratch" Пери, а ситуацията в Ямайка въобще не се е променила. Именно последното е това, което кара Марли да обърне призмата и да превърне негативното във вдъхновение.

Ясно е, че от мизерията няма мърдане. Ясно е, че насилието води само до повече насилие. Ясно е, че политиците са добри единствено в това да лъжат. Хората сами трябва да достигнат до светлината, ако я искат. The Wailers и Боб Марли са толкова силни в посланието си, че се превръщат в единствената алтернатива на реалността на острова. Те са осъзнати, талантливи и твърдо решени да стигнат до края на това, което правят, а албумите Catch a Fire (1973) и Burnin' (1973) са отражение на тази решимост. Но това не е  достатъчно в Ямайка през 70-те години на миналия век.

Снимка: Getty Images

Големият обрат в кариерата на Марли се случва не в Ямайка, а в Англия. Ерик Клептън вече е световна звезда, един от пионерите на блус рока и рока, който популяризира тази иначе американска “черна” музика по света. След това е първият, който прави същото и за регето с кавъра си I Shot the Sheriff на The Wailers.

Този неочакван късмет е необходимият трамплин за триото, а светлините на прожекторите се насочват към реге музиката. Тяхното творчество излиза извън гетото и вратите са отворени... и точно тогава състава се разпада. Но колелото вече е завъртяно.

През 1974г. Боб Марли вече е издал албума Natty Dread, политическата борба за власт в Ямайка е достигнала своя връх, а Великобритания приема ямаеца, както някога е приела Джими Хендрикс. Както обикновено, Щатите се забавят да възприемат явлението, но когато го правят, го правят със замах и албумът Rastaman Vibration (1976) влиза в Топ 10 на Billboard 200. За първи път музикант от Третия свят се превръща в такава звезда и кариерата на Марли е устремена към звездите.

В този момент, другата половина от живота му на ямаеця го притиска опасно. През същата година лидерът на едната ямайска политическа партия Майкъл Манли организира концерт за мир Smile Jamaica и Марли е поканен да пее.

Политикът обаче има мръсен номер в ръкава си, защото след това организира избори. Марли е притиснат - отстрани изглежда, все едно симпатизира на Манли и затова ще пее на концерта му. А точно това е моментът за музиканта да покаже, че идеите му за мир и разбирателство не са просто думи, запушени с долари.

Снимка: Getty Images

Политическата борба в Ямайка е толкова заплетена, че по онова време често се решава с куршуми. Те не подминават дори икона като Марли и два дни преди концерта в дома му нахлуват въоръжени мъже, които откриват огън. Той, съпругата му Рита и мениджърът му Дон Тейлър са ранени от куршумите, но посланието е повече от ясно. Някой не иска концерт за мир. Нито пък мир.   

В Ямайка това е моментът, в който Боб Марли се превръща в светец. Всички очакват от него да откаже участието си на Smile Jamaica толкова скоро след покушението. По време на концерта също не е безопасно за него. Музикантът обаче излиза на сцената и пее. За мир. През 1979г. по време на One Love Peace Concert авторитетът и харизмата на Марли са толкова силни, че той успява да качи враждуващите политически лидери Манли и Едуард Сиага на сцената, където те си стискат ръцете. Това не значи мир, но е крачка, която без влиянието на Боб Марли никога нямаше да се случи.

Въпреки всички тези успехи, името на Марли нямаше да е толкова известно, ако той не беше разширил обхвата на посланията си. С годините ямаецът разбира, че дискриминацията, агресията и бедността не са проблем само в неговата страна. В търсене на корени той обръща поглед към Африка и забелязва, че там хората страдат и се борят срещу същите врагове, а това от самосебе си влива още повече живот и теми, които избуяват в албума Survival (1979). Творчеството на Боб Марли става все по-общозначимо и обърнато към проблемите на съвремието. Той подкрепя борбата срещу апартейда в Южноафриканската република, а през 1980 г. прави два концерта в новоосвободилото се Зимбабве.

На следващата година музикантът умира от рак на 36-годишна възраст в болница в Маями, САЩ. Което по магически начин не го убива, както не са го убили и куршумите.

Именно това притеснява потисниците и лъжците в хора като Марли - веднъж заговорили, те вече не могат да бъдат спрени. Не защото това, което казват е така, а защото това, което казват е така, според всички останали. Просто трябва някой да започне песента, другите ще я продължат и без него. 

Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK

Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM

Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK