Малцина са призваните, чието име и идеи греят дълги години след смъртта им. За легендарен статут са необходими човешки качества, талант и мисия, която надхвърля обикновеното съществуване. Големите хора са такива, защото са осъзнали, че не живеят толкова за себе си, колкото за другите.
Днес светът почита рождения ден на първата и вероятно най-ярка супер звезда на Третия свят - Боб Марли и това означава много, предвид факта, че музикантът напусна този свят на 11 май 1981 г. на едва 36-годишна възраст. Оттогава всяка година бели и черни, млади и стари, растафарианци и не-растафарианци си спомнят всяка година на 6 февруари за великия ямаец и затова има причина.
Израснал в ужасна бедност в Найн Майл, само за да я замести със същата бедност и мизерия в Тренчтаун, Робърт Неста Марли още от ранните си години вижда нищетата и неспособността на хората да се отърват от нея. През 1962 г. Ямайка е получила независимост, но, както се случва с колониите, животът на острова потъва към дъното във всеки един смисъл.
Безнадеждността изтласква на преден план насилието и наркотиците, необразоваността само дърпа нещата надолу, а консервативната и социалистическата партия в страната не правят нищо друго, освен да настройват хората един срещу друг. В такива условия се раждат психопати или пророци.
Подобно на много други хлапета в такова положение пред Марли няма много алтернативи - слабоплатена легална работа, добре платена, но опасна нелегална работа или кариера на музикант. Ямаецът избира третия път, който се оказва доста труден, защото техниката е допотопна, а карибския остров е в Бермудския триъгълник на музикалната индустрия.
С бандата си The Wailers той, Тош, Бъни Ливингстън/Бъни Уейлър, Джуниър Брайтуайт, Бевърли Келсо и Чери Смит сякаш усещат, че гърбовете им са оперни в стената и затова работят като за последно - за три години те записват 70 парчета под ръководството на продуцента Коксън Дод. Но това е не достатъчно в Ямайка през 1960-те и групата се разпада.
Когато в началото на 1970-те Марли отново обединява усилия с Тош и Уейлър, те вече има на какво да стъпят. Предишният им музикален опит им е донесъл регионална слава. За продукцията им вече се грижи легендарния продуцент Лий "Scratch" Пери, а ситуацията в Ямайка въобще не се е променила. Именно последното е това, което кара Марли да обърне призмата и да превърне негативното във вдъхновение.
Ясно е, че от мизерията няма мърдане. Ясно е, че насилието води само до повече насилие. Ясно е, че политиците са добри единствено в това да лъжат. Хората сами трябва да достигнат до светлината, ако я искат. The Wailers и Боб Марли са толкова силни в посланието си, че се превръщат в единствената алтернатива на реалността на острова. Те са осъзнати, талантливи и твърдо решени да стигнат до края на това, което правят, а албумите Catch a Fire (1973) и Burnin' (1973) са отражение на тази решимост. Но това не е достатъчно в Ямайка през 70-те години на миналия век.
Големият обрат в кариерата на Марли се случва не в Ямайка, а в Англия. Ерик Клептън вече е световна звезда, един от пионерите на блус рока и рока, който популяризира тази иначе американска “черна” музика по света. След това е първият, който прави същото и за регето с кавъра си I Shot the Sheriff на The Wailers.
Този неочакван късмет е необходимият трамплин за триото, а светлините на прожекторите се насочват към реге музиката. Тяхното творчество излиза извън гетото и вратите са отворени... и точно тогава състава се разпада. Но колелото вече е завъртяно.
През 1974г. Боб Марли вече е издал албума Natty Dread, политическата борба за власт в Ямайка е достигнала своя връх, а Великобритания приема ямаеца, както някога е приела Джими Хендрикс. Както обикновено, Щатите се забавят да възприемат явлението, но когато го правят, го правят със замах и албумът Rastaman Vibration (1976) влиза в Топ 10 на Billboard 200. За първи път музикант от Третия свят се превръща в такава звезда и кариерата на Марли е устремена към звездите.
В този момент, другата половина от живота му на ямаеця го притиска опасно. През същата година лидерът на едната ямайска политическа партия Майкъл Манли организира концерт за мир Smile Jamaica и Марли е поканен да пее.
Политикът обаче има мръсен номер в ръкава си, защото след това организира избори. Марли е притиснат - отстрани изглежда, все едно симпатизира на Манли и затова ще пее на концерта му. А точно това е моментът за музиканта да покаже, че идеите му за мир и разбирателство не са просто думи, запушени с долари.
Политическата борба в Ямайка е толкова заплетена, че по онова време често се решава с куршуми. Те не подминават дори икона като Марли и два дни преди концерта в дома му нахлуват въоръжени мъже, които откриват огън. Той, съпругата му Рита и мениджърът му Дон Тейлър са ранени от куршумите, но посланието е повече от ясно. Някой не иска концерт за мир. Нито пък мир.
В Ямайка това е моментът, в който Боб Марли се превръща в светец. Всички очакват от него да откаже участието си на Smile Jamaica толкова скоро след покушението. По време на концерта също не е безопасно за него. Музикантът обаче излиза на сцената и пее. За мир. През 1979г. по време на One Love Peace Concert авторитетът и харизмата на Марли са толкова силни, че той успява да качи враждуващите политически лидери Манли и Едуард Сиага на сцената, където те си стискат ръцете. Това не значи мир, но е крачка, която без влиянието на Боб Марли никога нямаше да се случи.
Въпреки всички тези успехи, името на Марли нямаше да е толкова известно, ако той не беше разширил обхвата на посланията си. С годините ямаецът разбира, че дискриминацията, агресията и бедността не са проблем само в неговата страна. В търсене на корени той обръща поглед към Африка и забелязва, че там хората страдат и се борят срещу същите врагове, а това от самосебе си влива още повече живот и теми, които избуяват в албума Survival (1979). Творчеството на Боб Марли става все по-общозначимо и обърнато към проблемите на съвремието. Той подкрепя борбата срещу апартейда в Южноафриканската република, а през 1980 г. прави два концерта в новоосвободилото се Зимбабве.
На следващата година музикантът умира от рак на 36-годишна възраст в болница в Маями, САЩ. Което по магически начин не го убива, както не са го убили и куршумите.
Именно това притеснява потисниците и лъжците в хора като Марли - веднъж заговорили, те вече не могат да бъдат спрени. Не защото това, което казват е така, а защото това, което казват е така, според всички останали. Просто трябва някой да започне песента, другите ще я продължат и без него.
