Луиза се ражда в семейството на американски учители през 1832 г. Обучението си дължи изцяло на баща си, който се опитва неуспешно да въведе нови методи в училище. До 20 си година вече е получила инструкции от известни писатели като Емерсон и Маргарет Фулър, които са семейни приятели. До тогава тя е опитала вече няколко професии – учителка, социална работничка, домашна прислужница. От време на време пише кратки разкази, за които получава добри хонорари. През 1861 г. избухва Гражданската война и Луиза се записва доброволка в корпуса на медицинските сестри. От доброволчеството й се раждат няколко кратки разкази за войната, които й носят огромен успях и пари. Това я кара да продължава да пише и така се ражда първият й роман, който я прави истински известна – „Малки жени”. В него тя разказва за детските си години и своите сестри - една по-голяма и две по-малки. Следват книгите „Добри съпруги”, „Малки мъже” и „Синовете на Джоу” със същите герои. В последните години от живота си тя става адвокат за правото на жените да гласуват и става първата жена, регистрирана да гласува в Конкорд. Умира през 1888 година от живачно натравяне.
„Не се страхувам от бури, защото се уча как да управлявам кораба си.”
„Добрите книги като добрите приятели, са малко и подбрани, колкото повече избирате, толкова по-приятно и весело става.”
„Далече, където е слънцето, са и моите стремежи. Може и да не ги стигна, но мога да погледна нагоре и да видя тяхната красота, да вярвам в тях и да проследя накъде водят те.”
„Всички ние имаме свой собствен живот, който преследваме, наши собствени мечти, които да следваме, и всички ние имаме силата да сбъднем желанията, но само докато продължаваме да вярваме.”
„Щастието е синът, чиято вяра в майка му остава безрезервна.”
