Блага Николова Димитрова е родена през 1922 година в град Бяла Слатина в семейството на учителка и юрист. Израства във Велико Търново и завършва гимназия в София. Учи славянска филология в СУ, след което защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“. Започва да пише още като ученичка, дълги години работи като редактор, преводач и литературен критик, изявява се като политик, дори става вицепрезидент на България, за да се превърне в една от най-ярките и големи български поетеси и писателки. Като писател Блага Димитрова получава множество български и международни отличия и награди, които са истинско признание за нейния талант. Сред най-незабравимите й творчески постижения ще си останат романите „Пътуване към себе си”, „Лавина”, „Страшния съд” , „Отклонение”, „Лице” и много други. На 2 май 2003 година Блага Димитрова издъхва от тежко онкологично заболяване и прекаран инсулт.


„Силен е не онзи, който може да се изкатери до голяма височина, а онзи, който не допуща да се смъкне по-ниско от веднъж постигнатото.”

„Не се бойте, че ще ви стъпчат - стъпканата трева се превръща в пътека.”

„Идеалите са звезди — не достижими, а пътеводни.”

Да си спомним Блага Димитрова>>