Блага Николова Димитрова е родена през 1922 година в град Бяла Слатина в семейството на учителка и юрист. Израства във Велико Търново и завършва гимназия в София. Учи славянска филология в СУ, след което защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“. Започва да пише още като ученичка, дълги години работи като редактор, преводач и литературен критик, изявява се като политик, дори става вицепрезидент на България, за да се превърне в една от най-ярките и големи български поетеси и писателки. Като писател Блага Димитрова получава множество български и международни отличия и награди, които са истинско признание за нейния талант. Сред най-незабравимите й творчески постижения ще си останат романите „Пътуване към себе си”, „Лавина”, „Страшния съд” , „Отклонение”, „Лице” и много други. На 2 май 2003 година Блага Димитрова издъхва от тежко онкологично заболяване и прекаран инсулт.
„Силен е не онзи, който може да се изкатери до голяма височина, а онзи, който не допуща да се смъкне по-ниско от веднъж постигнатото.”
„Не се бойте, че ще ви стъпчат - стъпканата трева се превръща в пътека.”
„Идеалите са звезди — не достижими, а пътеводни.”
Да си спомним Блага Димитрова>>
"Заслужава си да пропътуваш от единия край на небето, чак до другия, за да срещнеш усмивката."
"Гърбовете говорят повече от лицата. Те не могат да се скрият зад усмивка, зад дума. Умора, мъка и твърдост има в стойката им."
"Няма по-деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с нелюбим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява!"
Жената. Любовникът. И Словото>>
