За 9 месеца косата ти може да порасне с 11,4 см, да изгледаш трилогията "Lord of the Rings" 532 пъти и да проследиш как пеперудата се измъква от пашкула си 25 пъти. А ако се казваш Петя Кокудева - фантазно момиче, детска писателка, пътешественик и копирайтър, за 9 месеца можеш да пътешестваш от страните в Централна Европа, през Япония и Сингапур, та чак до Нова Зеландия.
Ако искаш да го направиш и ти, но или не се казваш така, или нямаш толкова време, те каня на обиколка из местата, които Петя е посетила, следвайки ключовите моменти от един обикновен ден. Тръгваме!
Отваряш очите си в...
В гората – в Норвегия или в Нова Зеландия. В Норвегия животните не се страхуват от хората. Птиците кацат по главата ти, щъкат около теб. Новозеландските червеношийки са много симпатични. Докато си приготвяш закуската, все искат и те да хапнат.
Пиеш кафе във...
Виетнам. Имат странно, сладко кафе с бита сметана, което се сипва във високи, стъклени чаши. Повлияни са силно от френската кухня и готвят много хубаво. Макар че са доста бедна държава и често се натъкваш на мръсотия, храната е много вкусна.
Плодове към 10 часа...
В Азия – Виетнам, Камбоджа, Индонезия. Никъде другаде няма толкова извънземно изглеждащи плодове. Аз съм най-големият фен на мангото - мога да ям само това и по много. Мангото в Азия е много различно на вкус от това, което стига до България. Там имат и един ключов плод – дуриан. В Джакарта най-добрите плодове се продават от сертифицирани за това хора. Пребродихме града, за да намерим точно такъв човек. Дуриан мирише ужасно и или го обичаш, или го мразиш! Аз не можах да преглътна повече от 2-3 хапки!
На обяд...
Тайланд. Това е мястото, където ми е било най-вкусно. Тайландците готвят простичко. В Азия нямаше как да си готвим, защото си върнахме котлончето и палатката от Латвия и продължихме да пътуваме само с раниците на гърба. Хранехме се навън, но в обикновени места, не в скъпи ресторанти. В Югоизточна Азия най-често се ядат ориз или нудъли с нещо към тях. Звучи скучно - събуждаш се и всеки ден трябва да решаваш ориз ли ще ядеш, или нудъли. Но всъщност не е скучно, защото тайландците ги готвят наистина много хубаво.
Следобедна дрямка...
В чаена къща в градина в Япония. Тези къщи са ми любими като мисъл, вложена в организацията на пространствата. Служат за медитация и вглъбяване. В древни времена поетите са измисляли творбите си именно там. Най-много ме впечатлиха т. нар. „откраднати пейзажи” (borrowed scenery) - зад минималистичното оформление на самата градина се вижда - на заден план - хълм или планина, или пък вулкан, които се явяват нещо като жив фон и допълват гледката в градината, създавайки дълбочина,
Нещо сладко
Виетнам и Камбоджа. Там имат т. нар. Home stay - къща на някоя възрастна жена или семейство с деца, които дават една стая под наем. Обикновено ядеш с тях, а сутрин те винаги ти приготвят закуска. Виетнамците правят страхотни плодови палачинки! Слагат големи кръгли парчета ананас и палачинката прилича на нещо като омлет от ананас и тесто. Добавят и мед и става страшно вкусно!
На вечеря с приятели
В Япония, на традиционна вечеря. Най-емблематичната от цялото пътешествие беше, когато един японец ни покани в дома си. Беше странно преживяване! Японците масово не говорят английски. Техният език е различен като мисловна структура и английският им е труден. Помагахме си с google translator, но дори и той понякога не вършеше работа. Домакинът ни беше около 50-годишен. Покани ни на традиционна японска вечеря, на която сервира сурова риба, сурова кожа на пиле, морски дарове... Всичко това те ядат с палитра от специални сосове. Не е неприятно, нито гадно, но със сигурност не е моето нещо!
Залезът
Остров Лембонган и Индонезия. Там са най-хубавите залези, които съм виждала. Другото място е остров Сеня в Норвегия.
Гледката
Цветните планини в Исландия. Там има много малки вулканични кратери и езеро, а цветовете са странна смесица от зеленото и черното на вулканичната лава. Поразплакахме се и двамата с приятеля ми Георги от красотата на гледката. А на това пътуване определено бих отличила гледките на Нова Зеландия. Където и да идеш там, сякаш мравки ти лазят по кожата от природната естетика.
Човекът
Професор Сал в Индонезия. Съвсем случайно се озовахме в неговата къща и имахме много дълъг, сутрешен разговор. Той се оказа един от най-именитите професори по танцови изкуства. Разказваше ни за хореографията на живота, такъв, какъвто той го вижда през танцовите изкуства. Това беше един от най-смислените разговори, които сме водили! Професор Сал е на около 70 години и преподава на студенти. Обясняваше, че му е трудно да привлече вниманието им с традиционния танц и теория, защото те просто губят интерес. Ако искаш да запазиш едно изкуство, е важно да свържеш традиционното с нещо живо и автентично, което се случва сега. Той кани на своите лекции танцьори от Папуа, Нова Гвинея, които притежават цялата автентичност на племенното танцово изкуство и носят живото усещане за танца. Така Сал хем преподава традицията и класическите канони в това изкуство, хем ги съчетава с нещо сегашно, от живия живот. За него това е начин да вземеш най-доброто и от двата свята.
Косата ти се изправи от ужас...
Във Виетнам. Там милиони мотори се стичат отвсякъде като поток бурна вода – няма тротоари, няма улици. Доста често се случват инциденти, особено на безгрижни европейски и американски туристи. Една вечер изпуснахме автобуса за друг град и се оказа, че трябва да идем до автогарата с мотори. В 90% от времето, в което се возех, бях със затворени очи, защото просто беше ужасно!
Сърцето ти остана...
На остров Бали. Типичните индонезийски танци ме развълнуваха много. Танцьорите са облечени в пищни дрехи, а това, което създава страхотна живост, е танцът с очи. Лицето им е много мимично, а и са гримирани страхотно.
Сърцето ми остана и в един храм в Япония, с който съм силно свързана. Там видях десетки хиляди статуи – жизу – учениците на Буда. В будизма, за да имат хората естествена връзка с бог, е добре те да се грижат за него. Затова плетат и слагат на статуите шарени шапки, обличат ги с роклички или им слагат гердани с перли.
