Родопското село Старцево е едно от най-големите България с близо 2500 жители. За разлика от другите села в този район то не опустява. Благодарение на две момичета. Аника и Каролина Романови, наричани още мънистата на Родопите. С любовта към родопската носия те вдъхновят и младите, и старите хора да си стоят тук и да пазят традициите.
Видеовизитка:
„За нас родопската носия е магия. През целия си живот сме ги носили и винаги сме се старали да ги показваме по най-хубавия начин. Магия не само за носене - магия за правене, за наблюдение, магия като цяло. На този свят нищо друго не се сравнява като това да носиш тази дреха, направена от баба ми. Нищо!”, казва Аника Романова.
„Това е нещо останало за нас от поколения и ние продължаваме да го пазим с любов”, допълва Каролина Романова.
Двете момичета никога няма да забравят първото обличане на народната носия. Впечатлили се от цветовете, от многобройните елементи и „светещите” камъни на герданите. Според тях в България все още има много семейства, които пазят традиционните носии за района, в който живеят.
В дома на Аника и Каролина има над 20 потомствени носии, запазени над 150 години и близо 100 елемента, характерни за народното облекло в селото. В гардероба си двете момичета имат носии за сватба, мома, задомена жена и работни облекла. Всяка една има своите особености, тежи над 10 кг и се състои от над 12 елемента.
В село Старцево се използват предимно пъстро обагрени копринени платове. Някога тук се гледали буби. По-грубите платове по време на Възраждането се доставяли от близки пазари.
За разлика от носията за булка момата има право да носи и престилка. Престилката е ръчно извезана и в нея са закодирани отличителни знаци на всеки един род. Колкото повече извезани редове има една престилка, толкова по-богат е родът. В селото и до днес се спазва традицията на симетрията. Всяка една част от народната носия трябва да бъде изравнена с другата.
Друга характерна част от облеклото в този край са кунтрите (гумени обувки). Днес вече не се изработват такива модели. Те се предават от майка на дъщеря и се носят само на определени поводи като сватба или годеж.
Любовта към народната носия двете сестри наследяват от майка си. Тя е вдъхновител за цялото семейство. На всеки празник всички в дома им се обличат в традиционните одежди. Най-голямата мечта на майката е да ожени момичетата си по древните традиции.
Аника и Каролина с майка им
Село Старцево е единственото село в България, в което и до днес се спазва традицията на наплитането. Наплитали момите за женене и булките. Прави се за здраве и разкош. В миналото се плетели най-малко по 35 плитки, а момите ги носели най-малко един месец, въпреки че били много тежки. Самото наплитане продължавало между 20 и 24 часа.
Аника
„Когато си представиш миналия живот – жените са ставали в 5 часа сутринта, гледали са животните, децата, приготвяли са храна и за възрастните, и за децата, и за мъжа. Това е българската жена – за всички мисли преди себе си. Представете си живот, в който само работите и има един ден, в който носите тази носия, искате ли да го запомните? Ето това е естетиката и на носията, и на човека, и на българина – естетиката да съществуваш така, с такова уважение”, казва Аника.
Двете сестри учат и живеят в Пловдив, но мечтата им е да се върнат на село.
