„Не трябва да съдим другите хора, защото съдник може да бъдеш само когато си минал през дадена ситуация. В противен случай слагаш рамка на човек, без да го познаваш“ – смята пиарът Полина Цветанова, която представя дебютната си книга „И той каза“ под псевдонима Паулине Аусберк.
Полина Цветанова се занимава с връзки с обществеността от 13 години, отговаряла е за редица социални проекти, организирала е много концерти на български и чуждестранни изпълнители, а също и последния спортен маратон „Legion Run”.
Днес я виждаме в друга светлина – на автор - а в книгата си „И той каза“ разказва своя много лична история. Историята на една любов. Историята на това как тя се е оказала третият човек в една връзка, без дори да подозира.
Как се чувстваш броени дни след премиерата на дебютната ти книга „И той каза“?
Чувствам се сякаш валяк е преминал през мен. На премиерата на 22.01. поканих мои познати, колеги и приятели и най-трудно ми беше да им разкрия емоционалността си, защото едно е да прочетеш книгата и да я асоциираш с псевдонима ми – Паулине Аусберк, друго е да разкажеш на тези хора, че всъщност ти си написал това нещо, което е много емоционално. Затова казвам, че все едно валяк е минал през мен - защото все едно че някой взе всички емоции, които имах тази вечер, разпръсна ги и имам бели петна. Почти нищо не си спомням.
На самата премиера се чувствах много добре и много заредена. Искам да благодаря на Християна Тодорова от „Златните момичета“ и на Маги Бадер, които са мои много близки приятелки. За тях може би беше трудно да прочетат част от цитатите с пояснения в книгата.
Разкажи ни малко повече за „И той каза“. Кога дойде идеята?
„И той каза“ е разказ за една моя много лична история. Това е история между човек, с когото се запознах - не точно любов от пръв поглед, но човек, който много емоционално ми подейства с първото виждане. Впоследствие се оказа, че това е човек, който не е сам - няма брак, но живее с една дама. Като разбрах каква е цялата ситуация, реших, че трябваше да послушам по-скоро ума си, отколкото сърцето си, защото понякога сърцето създава едни идеални образи, а всъщност ума идва да покаже, че идеални образи и идеални хора няма.
Пишеш книгата за три часа!
Започнах да си спомням всички неща, които той ми е казал и как съм се чувствала аз. И така за 3 часа излях цялата тази емоция.
Историята на книгата
Поли я пише, докато е на морето със свой приятел – известния дизайнер Едис Пала, който я окуражава да издаде написаното и й казва: „Знаеш ли колко жени ще се припознаят в това? Ще им покажем, че понякога се случват и такива неща и че човек по-скоро не трябва да се пита: „Защо това се случва на мен?“, а да си направи изводи и да си даде ясната представа, че светът е шарен.“
„Винаги са ме учили, че между хората трябва да има разбирателство, че такива изневери не са позволени. Когато разбрах, че съм третата в такава връзка, а си закърмен с нещо твърде различно, това много удря егото и започваш да си мислиш: „Може би аз съм сгрешила някъде. Защо на мен се случва?“ – разказва Полина.
„Много се притеснявах какво ще си кажат хората. Беше много тежко да си представям какво хората биха казали за мен, но говорих с един от най-близките ми приятели – Марио Календерски, който ми каза: „Каквото и да направиш, хората винаги ще те хулят. Това, което си написала, е страхотно и трябва да докосне много хора и много жени, за да знаят, че има и такъв тип емоция и всеки един човек да си извади изводи.“
Разбира, че има връзка с обвързан мъж, който дори живее с приятелката си, съвсем случайно. „Жените имаме шесто чувство. В телефонните разговори много пъти питах: „Ти как си?“. Той отговаряше: „Ние еди какво си, ние еди що си“. В един момент си зададох въпроса „Кои сме ние?“. Мислех си, че е с някой негов познат или с някой от семейството си. Попитах: „А вие кои сте?“. И той замълча и тогава ми стана ясно“ – спомня си Поли.
Прекарва много време в лутане и мисли: „Той има жена. Нямат брак. Но дали аз, решавайки да се боря за такъв тип човек, всъщност няма да се окажа в същата ситуация, а просто имената на жените да са различни. Дали искам да имам такъв човек в живота си? Стигнах до извода, че аз не искам такъв тип човек до себе си. Беше много трудно да кажа край.“
Поли решава всички приходи от книгата да отидат за кауза каквато е борбата с рака на гърдата и така намира съмишленици в лицето на три жени, които й помагат да издаде книгата.
Първата от тях е Моника Ланчева – позната на приятелка на Поли. Преди години губи баща си и от силен стрес косата й започнала да пада. В търсене на това как да си я върне, тя създава собствен бранд – шампоан и серум, и помага на много жени.
Зара Атанасова пък е лайф коуч и частен детектив, която отдавна иска да подкрепи нещо смислено и чувства каузата на Поли близка до себе си. Амулетите за здраве и късмет в комплекта са нейно дело. Третата жена, застанала до Поли, е Наталия Пиърс, също лайф коуч.
„Посланието ми е да мислят повече с ума си. Много е хубаво да мислиш със сърцето си, но трябва да мислиш с ума си, колкото и да е трудно понякога. Всеки човек трябва да разбере как се чувства и как сам може да си помогне. Аз срещнах много голяма подкрепа от всички мои познати, но трябва сам да си го изживееш. Не вземеш ли това решение, че трябва да се цениш повече и да поставиш себе си над ситуацията и всички, няма кой да ти помогне“, категорична е Поли.
