След успешна кариера на модел и актьор, Ники Илиев се е устремил в покоряването на нови върхове. Съвсем скоро ще разберем дали мечтите му ще се сбъднат, защото на 14 март е премиерата на първия филм на Ники, в който той не само играе, но и продуцира и режисира. Надеждите му се свеждат до това филмът да се хареса истински на хората. С него си говорихме за "Чужденецът", за жените с мъжки професии, за суетата...
Как си днес?
Ами, добре, както последните дни – малко ми е напрегнато покрай филма и премиерата.
Премиерата му е само след седмица. Как оценяваш сам филма?
Трудно ми е да го направя сам, понеже знам всеки кадър наизуст и честно казано по никакъв начин не може да ме изненада. Надявам се да се хареса, направили сме всичко необходимо да бъде добър и интересен за гледане.
За каква аудитория е създаден „Чужденецът”?
Аудиторията е много широка. Подходящ е за младите хора, тъй като голяма част от актьорите са млади и е забавен, а и хуморът е достъпен, без да е просташки. От друга страна според мен е подходящ и за по-възрастното поколение, защото е направен в духа на 70-те и 80-те години. От трета страна въпреки, че е комедия има и сериозна история и красиво послание. Мисля, че е подходящ за цялото семейство. Всички, които искат да спечелят безплатни покани за премиерата на филма, все още имат възможност да го направят. Просто трябва да напишат ЧУЖДЕНЕЦЪТ във фейсбук и да харесат страницата.
Баща ти е известен режисьор. Той гледа ли филма и какво мисли за него?
Баща ми го гледа в суров вариант, още по време на монтажа.
Даде ли някои идеи?
Да, даде някои идеи. Той го гледа на ниво, в което филмът беше доста по-дълъг и ни посъветва какво да махнем от него. Засега не е казал някакво финално мнение, но знае, че филмът беше твърде суров тогава.
Хареса ли го?
Каза някои хубави неща, но това все пак е баща ми. Той не обича много да хвали. По-скоро изрази градивна критика, за да може филма да се завърши и да стане както трябва.
Имаш ли някакви очаквания след премиерата?
Очаквания - силно казано. Имам надежди и мечти. Искам хората да го харесат. Като казвам хората, имам предвид зрителите, които ходят на кино, а не фестивалните журита, защото филмът не е от този тип. Нашият филм е до голяма степен романтична комедия, но си има и своите драматични моменти, представен е по красив начин, така че зрителят да се потопи в един друг свят и да се откъсне от ежедневните проблеми, да изживее един час и половина, в който да му стане приятно и да си спомни за някои неща. Надявам се зрителят да се разчувства и да се разсмее едновременно.
Какво ново може да види българският зрител в „Чужденецът”?
„Чужденецът” е романтична комедия, но не е типичната романтична комедия, тя е неочаквана романтична комедия. Това, което според мен го няма в повечето комедии е, че има емоция, има любовни отношения и надявам се има и някакво послание, което ,разбира се, е представено по по-позитивен начин. Другото, което могат да видят са екшън сцените. Имам предвид Кунг Фу. Понеже филмът е заснет в стила на 70-те години и тези сцени са леко пародийни и шаржови, не са на сериозно. Това досега не е правено в български филм.
На Саня й се е наложило да сложи селската дреха, да дои коза и да говори на бански диалект. Справи ли се тя?
Много добре.
Колко време й беше нужно да научи банския диалект?
За банския диалект тя репетира много, защото е трудно, а аз имам много роднини в Банско. Братовчедка ми, която също се казва Магдалена, както се казва героинята й във филма, много помогна - заедно със Саня минаха целия текст и тя си записа всичко на диктофон.
Почти като езиков курс?
Почти като езиков курс, да, защото диалектът си е доста различно от българския.
А с доенето на козата?
Относно козата, всъщност интересното е, че първоначално Саня трябваше да дои крава. Обаче ние докарахме една дива крава, която си пасеше, докато снимахме в Лещен. Вкарахме я в едно дворче, където беше и целият целия екип и животното се изплаши и започна да рита напред-назад, и ритна един човек от екипа много сериозно. Просто нямаше как Саня да я дои, защото тя щеше да я убие. Заради инцидента аз дадох идея да използваме коза. И така в последния момент заменихме кравата с коза.
Ама, Саня репетира ли преди същинските снимки как се дои?
Репетира, разбира се. Един човек на име Белия, който се грижи за кравите и козите в Лещен, й показа как се прави. То не е много сложно се оказа, но просто трябва да го видиш. И така Саня се справи – тя в кадър наистина си дои, а не се прави само, че държи вимето.
Какви други неща направи Саня за филма?
Много. Тя се погрижи за костюмите, заедно търсихме локация къде да снимаме и тя ме заведе в Лещен, аз не бях ходил преди това. Направи и грима и косите.
Колко време снимахте?
Общо 25 снимачни дни, но между тях имаше пролуки, в които почивахме по един ден в седмицата и пътувахме до Франция.
А ти какво пожертва за филма, след като Саня се престраши да дои крава и да бъде освен актриса и фризьор, гримьор и от части организатор?
Доста неща – нерви и притеснения. Да се направи подобен частен проект си е трудно. Като нямаш осигурено финансиране от държавата, събираш пари. Ходихме на среща с частни фирми, които ни помогнаха много, за което им благодаря. Жертвах много неща още докато пишех сценария, по време на снимките, след тях и по време на монтажа и сега продължавам да жертвам.
А във Франция докато снимахте как ви приеха?
Там се сблъскахме с много трудности. Като разбраха, че сме българи искаха да им платим всичко предварително – абсолютно всички хора и фирми, с които работихме там. Да не говорим, че на летището като пристигнахме първия ден не искаха да ни дадат три коли под наем, защото нашата държава била в някакъв си списък и сме били рискови. В крайна сметка взехме коли под наем от друга фирма и преглътнахме нещата. В крайна сметка станахме добри приятели с всички французи, с които работихме там, но това след първоначалния шок.
Какво смяташ за българското кино?
Дълго време бях на мнението на повечето хора, че филмите бяха трудни за гледане. Бяха определено незрителски филми. През последните две години мисля, че върви на добре. Започнаха да се правят все повече частни проекти, което е добре. Лошото е, че те се сблъскват с една стена от гледна точка на разпространение и приходи, защото киносалоните прибират прекалено голям процент от приходите, така че за продуцентите на един български филм остават не повече от 30%, в доста случаи и по-малко, защото те трябва да уредят и авторските права. В този случай държавата трябва да се намеси според мен, защото частните български филми няма да издържат дълго по този начин. Хората правят един филм с ентусиазъм, а после трудно да минат отново по този труден път.
Какво смяташ за жените с мъжки професии? Как ги възприемаш?
Всеки човек има право на избор. Ние сме различни и всеки може да прави това, което иска. Не мисля, че трябва да бъде ограничаван, независимо дали е мъж или жена.
Смяташ ли, че имат по-силен характер?
Това е много относително. По принцип жените имат една слабост - че те са малко по-емоционални от мъжете. Те влагат малко повече лични отношения в работата и това понякога пречи. От друга страна пък могат да бъдат по-стабилни и много по-силни и да влизат в битка много по-безкомпромисно. Така че те имат и силни и слаби черти.
Откъде си го забелязал – от отношенията между теб и Саня ли?
Ами, не само. Реално погледнато има много места, на които съм работил и съм общувал с много жени. Според мен мъжете са дори по-меки от жените, но пък жените вкарват повече лични отношения.
Ако Саня беше зидаро-мазачка или кранистка, щеше ли да се влюбиш в нея?
Защо не? Какво пречи?
И ти щеше да й показваш как се правят филми, а тя как се шпаклова?
Да, защо пък не? По принцип нещата са много различни и индивидуални. Все пак си мисля, че ако тя е зидаро-мазачка, ще е съвсем друг човек. До голяма степен изборът на професия предопределя и характера и същността на самия човек.
По принцип жените истински съчувстваме на мъжете, които са родени на 8-ми март, защото първо – не им се обръща достатъчно внимание заради наличието на другия празник и второ – отнасят много подигравки. Затвори очи и си представи, че си роден точно на 8-ми март. Как щеше да се чувстваш?
Предполагам, че в по-ранните си детски години може би щеше да ме е срам, защото няма как да не ставаш обект на подигравки, но от друга страна какво толкова. Освен това на 8-ми щяхме да празнуваме със Саня двоен празник.
Какво ново около вас със Саня?
Няма ново, всичко си е постарому.
Кога ще смените статуса и пръстените?
Ами, съвсем честно, не знаем. За момента не намираме много смисъл да се женим. Може пък скоро и да намерим.
А за деца мислил ли си? Не ти ли се е искало да има едно малко човече, което да ти осмисли още повече съществуването?
Да, иска ми се. Естествено, че говорим и за деца, просто решихме, че когато и двамата се почувстваме напълно готови, това ще се случи. Може и да е скоро, може и не.
Ти самият чувстваш ли се готов?
Може да се каже, че съм готов. Но човек винаги има някакви съмнения около това, докато то не се случи. Просто в последната една година нещата не бяха много розови и ми се искаше да се установим и да се усетим малко по-стабилни в професионален и финансов план.
Представял ли си си как би изглеждала Саня като булка?
Да, представял съм си я, но това по-скоро жените повече го правят, защото за тях този момент е по-специален.
А сватбата как си я представяш – в по-тесен кръг и без много фанфари или?
При всички случаи би била в по-тесен кръг и без много шум.
Какво може да те накара да се разплачеш и какво да се разсмееш?
Много неща, примерно филми, Саня и близките ми хора могат да ме натъжат или усмихнат. Освен тях, грубото отношение на някои хора към животните ме натъжава.
Кога за последно плака?
Не мога да си спомня в интерес на истината.
Значи не е било много скоро?
Сещам се - на погребението на баба ми преди година и половина. Тогава нямаше как да спра сълзите си. Друг такъв спомен нямам.
Значи Ники Илиев е силен мъж?
Ами, не знам колко съм силен. С годините се надявам да ставам по-силен, въпреки, че и аз си имам своите слабости, които се опитвам да преодолея.
Кои са те?
Доста съм отстъпчив. Има моменти, в които преглъщам някои неща, а не трябва. Вместо да си го изкарам на човека, на който трябва, аз от възпитание или от слабост, просто си замълчавам. После ходя на тренировки, за да го изкарам навън.
Как разпускаш?
Ходя на тренировки по бойни изкуства. Тренирам Кикбокс и Уин Чун. Те много ме балансират. Със Саня много обичаме да пътуваме – това ни разтоварва също.
Къде обичате да пътувате?
На различни места. Много често ходим до Гърция последните години, също и Франция, Малта. Просто обичаме места със собствен дух, които са топли и като климат и откъм дух.
Студено ли ви е в България?
Студено ни е, то и обстановката е такава.
А като дух?
Не мога да кажа, че е студено като дух. Просто за съжаление духа на хората тук е много сломен, което много ме натъжава. Едно от местата, в което хората са запазили своя дух у нас е Банско – хората са много напети, щастливи и пращят от енергия.
Суетен ли си?
Все по-малко. Саня ми казва, че все повече започвам да ставам несуетен. Преди бях доста, признавам си. Отделям внимание на себе си все пак, но то е много малко. За 15 минути съм готов да изляза, като това включва и вземането на душ.
Ако преди години беше известен модел, мина през актьорството, а сега си режисьор, след години като какъв се виждаш?
Моментът, който съм достигнал мисля, че е моментът на истината за мен. Това е, което усещам, че искам да правя и надявам се да продължа да правя, така че много бих искал да продължа да правя филми като режисьор и сценарист, и да играя също.
