Наташа Кумчева е HR директор на bTV Media Group от края на април 2018 г. Тя има повече от 18 години опит на ключови позиции в HR професията, както и значими постижения в тази област на българския, румънския и ирландския пазар в един от секторите с най-много предизвикателства – информационни технологии. Експертизата на Наташа Кумчева обхваща областите управление на таланти, трудово право и взаимоотношения, корпоративни политики и програми, обучение и развитие и много други. Тя има магистърска степен по „Човешки ресурси“ от университета Nottingham Trent, Великобритания и е преминала успешно няколко професионални обучения в областта на HR.
Разговаряме с г-жа Кумчева по повод промените в начина на работа и офисните пространства, както и за предизвикателствата пред работещите майки, мениджърите и екипите в обстановка, усложнена от COVID-19 пандемията. На 20 май се отбелязва и Международният ден на човешките ресурси.
Повече от всякога, в момента хората имат нужда да усещат, че на тях се гледа повече човешки, отколкото като на ресурс. Как това повлиява на работата на отделите „Човешки ресурси“?
Истината е, че човечеството се учи, израства и съответно много понятия остаряват – износваме ги, така да се каже. Терминът човешки ресурси е един от тях – той се е зародил в зората на индустриалното общество. Днес не само названието – самото отношение към хората се е променило и тази промяна е дълбоко осъзната. Защото както и да го наричаме – мениджър щастие, строител на екипи, директор доверие – същността е, че той отговаря за човешкия облик на компанията и за атмосферата в нея. С всички, с които работя, сме наясно, че за да постигнем целите, които са поставени пред човека, екипа, отдела и компанията, трябва да работим с мотивирани и ангажирани хора, а това се постига с отношение. За мен преди, сега или след тази проблемна ситуация отношението винаги трябва да е човешко.
От гледна точка на сегашната ситуация, в която преобладава работата от дистанция, колко важен е личният контакт между колеги за добре свършената работа? Обикновено един отдел е в един офис, отдели, които си взаимодействат пряко, са близо един до друг – има ли сега това друга тежест?
„Личният“ контакт в човешките отношения е ключов. Работата не е изключение от личния живот, напротив. Нека да сме честни - физическата близост никога не е била гаранция за добър контакт. Напоследък ни се наложи да показваме обич, като сме разделени, да показваме уважение, без да се ръкуваме – ще се научим и че контактът е в психологическата динамика, не в това да сме физически близо.
За да остане един екип сполотен и да постига целите си, трябва да се подържа вече изградената връзка, да се обсъждат задачите и възникналите предизвикателства, да се дава регулярна обратна връзка от прекия ръководител. Това става с човешка реакция, жест на подкрепа, на разбиране, с емотикон дори. А и за сплотяване на екипа вече има и доста тийм билдинг игри, които могат да се организират онлайн.
Губи ли се обективният поглед върху работата на служителите и какви са основните предизвикателства пред мениджърите в такъв момент?
Категорично не – ако мениджърът поддържа контакт с екипа си, това няма как де се случи. А ако връзката се губи, не е виновно положението. От години опитни мениджъри и в България, и по света управляват дистанционни и разпръснати екипи. Сега, повече от всякога, е важно този контакт да бъде ежедневен, има много начини и технически средства, с които да се осъществи. Всеки човек от екипа трябва да знае, че може да се обърне към мениджъра си с въпрос, идея, за да обсъди или сподели. Мениджърите трябва да са гъвкави и отворени към своите хора, да задават въпроси, но и да слушат отговорите. Да подхождат идивидуално към всеки един от тях. Няма решение или отношение, което да е „one size fits all”, особено в сегашната ситуация.
Какви са инструментите, които един мениджър би могъл да ползва, за да се справи в такава ситуация, тъй като стресът, промяната в начина на работа, семейството – влиянието на всички тези фактори върху всеки от нас в момента е с двойно по-голяма сила.
Това много зависи от организацията и нейната култура. Но емпатията и високата емоционална интелигентност отдавна са задължителни за съвременния мениджър. Както е и умението да сплотява екипа си макар и виртуално, да е достъпен и в контакт с всеки член от него. Трябва да умее да управлява промяната, която е настъпила, било то в процеса на работа, било в обстоятелствата, като може да използва различни утвърдени модели. Тук отделът за управление на хора може да помогне много, като предостави подкрепа и насоки. Всяка ситуация в управлението на екипи, с която се сблъсквате, вече се е случила на някого преди вас. Потърсете помощ, питайте и може да си спестите много загуба на време и нерви.
В условия на пандемия как терминът „работно място“ промени значението си?
От поне 10 години терминът „работно място“ е разтегливо понятие и за много комапнии така нареченият „home office” е редовна практика. Има co-working пространства, има изнесени работни офиси. Пандемията по-скоро ускори този процес за фирмите, които не бяха въвели такъв модел на работа, поради естеството и спецификата на работа, или поради други обективни причини.
Спазването на работно време – повечето хора споделят, че от вкъщи работят повече. Положителни или отрицателни са страните в този случай?
Заблуда е, че за работодателите е положителен фактът, че служителите работят повече от домовете си. Никой не е спечелил от изтощени, демотивирани или затормозени в личен план хора. Затова трябва да се намери баланс между работа и личен живот, независимо дали си в офиса, или вкъщи. За всеки човек този баланс е различен. Съответно и положителните, и отрицателните страни са различни. Факт е, че когато си вкъщи, винаги си казваш „Чакай и това да довърша“, „Да пусна само този мейл“, но за мен това се случва с хора, които работят от вкъщи от скоро или по-рядко и нямат изградени навици. При хора, за които това е основният начин на работа, този баланс е изграден с времето.
Може ли да се каже, че ситуация с COVID-19 подейства сплотяващо на колегите, или напротив – страхът разделя?
Зависи от зрелостта на екипа и как се управлява в дадения момент. Ако хората се чувстват част от едно цяло, има информация какво се случва и какво се очаква от тях, по-скоро биха се сплотили, за да покажат и докажат, че няма нещо, което може да им пропречи да бъдат успешни и да постигнат това, което се очаква от тях. Ако екипът не поддържа връзка, всеки е сам за себе си, няма яснота какви са плановете, какво се очаква от тях, ако няма ясна комуникация, се създават слухове и съответно се насажда страх. А от там всеки става „вълк единак“ и следва разделение на екипа.
Едно от най-големите притеснения на работещите майки, които трябва да се върнат в офиса, са затворените училища и детските градини, които ще отворят от 22 май. Какви решения предлагат работодателите, като един от участниците в тази сложна ситуация.
Много компании ще продължат с наложения към момента начин на работа – от вкъщи, което би улеснило родителите на малки деца и те биха имали възможността да се грижат за тях, както през последните 2 месеца. От друга страна, съществува и страхът на майките да пуснат децата си отново на детска градина, за да не се заразят. Задават си и въпроси – как ще се спазва хигиената, разстоянието от минимум 1,5 м и т.н. Тук отново работодателите подхождат с разбиране и дори да е обявено завръщането в офиса да е поетапно, хората са разпределени на групи и отново се предоставя възможността за грижата за децата.
Какви бяха най-големите предизвикателства пред отдел "Човешки ресурси" на bTV в условия на пандемия?
За нас основните предизвикатеслства бяха да дадем достатъчна информация и насоки за превенция от зараза и да опазим нашите служители здрави, доколкото това зависи от нас. Беше трудно да осигурим всички необходими лични предпазни средства в условия на дефицит. Освен това с развитието на ситуацията, предизвикателствата се променят – в момента най-важното е да взимаме правилните решения за следващите стъпки, а през целия период приоритет остава да предоставяме достатъчна и навременна комуникация и информация без това по никакъв начин да повлиява на качеството на работата и услугите, които сме предоставяли и преди пандемията. Учим се заедно как се работи ефективно в новата реалност.
Трите най-ценни съвета, които може да дадете в момента на хора, които са си загубили работата и им предстои да търсят нова?
За съжаление някои работодатели трябваше да вземат тези трудни решения и да освободят персонал. Съветите, които бих дала, са:
- Да се самоусъвършенстват – в момента има доста безплатни обучения онлайн, доста уебинари, които биха повишили квалификацията им.
- Да бъдат активната страна и да не престават да търсят, за да не пропуснат възможност – обявете в LinkedIn или специализирани групи в социалните мрежи, че търсите работа и ще намерите такава по-бързо.
- Да останат позитивни, като се опитват да преобърнат ситуацията в своя полза.
Освен директор "Човешки ресурси", Вие сте майка и съпруга. Как се справяте с извънредната ситуация у дома?
Голямо предизвикателство е. Но се справяме с ред и дисциплина и всеки си знае задълженията, както е било и преди. Сега само трябва да се нагодим с това, че всички сме вкъщи и всеки трябва да понесе своите отговорности целодневно в домашни условия. Имам един ученик и един младеж в детска градина, но и двамата учат дистанционно, а други трябва да работим, да участваме в конферентни разговори и виртуални срещи, и да даваме 100% от себе си. Това че работим от вкъщи, не трябва да повлиява на качеството на работата, което се очаква от нас.
Какви занимания/забавления си организирате с децата?
Спорт – докато имаше забрана за излизане, всички упражнения и бягането на пътека се правеха вкъщи, сега вече и навън - разходки сред природата, каране на колело, като спазваме, разбира се, правилата за социална дистанция. Играем и настолни игри и раздвижваме мозъчните клетки със smart games. Правим си и кино вечери за всички с домашно приготвени пуканки.
Как се отрази ситуацията на Вас самата – в личен и професионален план?
Аз съм много организиран и подреден човек и мисля, че това ми помогна доста и в дадената ситуация. Ако трябва все пак да спомена нещо конкретно, може би е това, че вече съм малко по-търпелива, но малко. :)
