Мартен Роберто е новият ко-водещ в музикалното риалити предаване на bTV – “Гласът на България”. Освен това от много години е DJ, кастинг режисьор в продуцентска компания, а през останалото време се подвизава и като радио водещ. Срещнахме се на по минерална вода (според него газираните напитки са едно от най-лошите неща, които можеш да си причиниш) и си поговорихме за новата му работа, за музиката, за жените, за татуировките и за още куп неща, които бързаме да ви споделим:
Как се случи цялото това нещо - ти да станеш водещ на „Гласът на България”?
Много се радвам, че са се сетили за мен - аз далеч не съм от тези най-популярните и въртени медийни персони, които водят навсякъде и са отдавна извстни именно в това си амплоа. Поканиха ме и то взе, че се получи… Отдавна не се бях появявал по телевизионни медии. През последните няколко години бях ограничил електронните медии само и единствено до радиото. Освен всичко останало ми стана много приятно, че ме поканиха да се показвам в този си вид в националния ефир пред два милиона зрители (гледа към татуриовките си).
Виждам на ръката ти Astra, това от Опел Астра ли идва?
Не (смее се) - на ръката ми всъщност пише много дълги неща, освен това не съм фен на Опел.
Не те ли карат да носиш дълги ръкави?
Не (усмихва се). Но в крайна сметка аз съм това, което съм, харесвам се такъв, какъвто съм и не искам да се появявам по никакъв друг начин.
Да си телевизионен водещ вероятно е много различно от това да си радио водещ?
Да, не само, че е много различно – то няма нищо общо. Но то с всичко е така - това, че съм диджей по никакъв начин не кореспондира с работата ми на водещ, нито с това, че съм кастинг режисьор. Въпреки, че е съвсем различна работа, аз гледам всяка от тях да я върша добре, за да не разочаровам никого - нито хората, които са ми гласували доверие, нито себе си.
Как е настроението в екипа, зад кулисите?
Жестоко е, екипът е страхотен. С Вики се разбираме - тя е много готин човек, много готина мацка, изглежда и се държи много добре, нямаме никакви проблеми.
Опитвате ли се да успокоявате притеснените участници?
Да, говорим си с тях. Но то е нормално да са притеснени, защото повечето никога не са излизали на сцена, а освен, че трябва да излязат, те трябва и да пеят, а отгоре на това - да се представят много добре. Това е едно наистина много сериозно предизвикателство, с което трябва да се справят. Въобще не крия, че аз също се притеснявам, когато излизам на сцена…
А притеснява ли те това, че сега ще има повече интерес към личния ти живот, към теб?
Не, грам не ме притеснява. Кой какво върши в личния си живот, си е негова работа. Но пък хората много обичат да знаят какво става в живота на другите, за да има какво да си говорят после на кафенце. Обаче не мога да живея живота си, съобразявайки се с разни хора, които се опитват да живеят живота на другите. Искам аз да се развивам, искам на мен да ми е интересно… А на тях им е скучно.
На теб не ти е - в момента си много ангажиран (телефонът му не спира да звъни - бел. ред.). Как си почиваш, имаш ли хоби?
Много обичам да спортувам. Сноуборд, уейкборд, ходя на бокс, а понякога обичам да се затварям…
Да се затваряш?
Да, малко… да не ме занимават с глупости. Защото малко или много това, с което се занимавам, е свързано с нон-стоп излагане на показ пред хора. Дали съм за пулта, пред камерата, дали съм в Media Pro Entrainment и правя кастинги... затова обичам да съм си в нас понякога, да си подредя нещата, да послушам музика. Не съм меланхолик в никакъв случай, но обичам да зареждам сам. Или в много, много тесен кръг от близки хора… обичам да вали дъжд например, много ми харесва.
Значи Англия е добро място за теб…
Да, първосигнално всички се сещат за Англия и ако човек успее да се устрои, е добре. Обаче борбата там е наистина много жестока. Преди месец бях там...
По какъв повод?
Ходих на концерт на Ерика Баду.
Супер, как мина?
Безкомпромисно. Това със сигурност ми е в топ 3 на концертите, на които съм бил. Ходил съм на много и може би най-любим ми е концертът на Pearl Jam. Обаче Ерика Баду е жестока! Например много харесвам Red Hot Chili Peppers, бил съм им на концерт, но не ми хареса. Яко е, но след час и нещо Антъни Кийдис започва да пее фалшиво… Не, че е лошо – той просто е страхотен пич, много добър имиджар и не е нужно да пее перфектно.
Разкажи ми за Лондон?
Бях в Лондон за четири дни и се чувствах много добре – хубаво е дни наред да не виждаш силиконов тунинг и огромни мъже с черни коли и ланци, които хвърчат наляво-надясно… толкова е приятно.
Не харесваш силиконови принцеси, тогава - какви жени те привличат – имаш ли стереотип, фетиш или всеки път ти е различно?
Харесвам жени, които уважават това, че са такива. Не онези, които правят компромиси със себе си, за да се харесат на конкретен таргет мъже. Харесвам жената, която знае, че не е нужно да е облечена за хиляди, хиляди левове, а е важно да има отношение… отношение към това как си държи чашата, как те гледа…
Каза, че спортуваш – пазиш ли диети?
Да, внимавам, обаче начинът ми на живот е много натоварен и нямам възможност да изчисля в 10, 2 и 6 какво ще ям, защото не знам къде ще бъда. Не мога да мъкна със себе си храна като културистите, затова гледам просто да не ям. Програмата ми е следната - ставам рано, разхождам куче, отивам да спортувам, след което отивам на работа, вечерта правя нещо друго, имам пускания евентуално… Понякога се случва да не ям по 6-7-8 часа, което е отвратително, знам…
Значи всъщност с суетен?
Какво значи суетен?
Много да те е грижа за това как изглеждаш…
Да, грижа ме е, ако това значи да си суетен. Искам да съм жив и здрав, организмът ми да функционира правилно, а не да му вкарвам Кока-Кола и да му разказвам играта. Не искам да ям McDonald's, не искам да ям тесто, защото това е зле, не защото си тънък, а не си дебел, а просто защото дебел е вредно за самия теб.
Не го приемай като обвинение…
Когато не съм изял три пици и литър и половина газирано се чувствам по-лек и по-ок. После имаш проблеми със стомаха, след това с изхождането... Какво ядеш, какво пиеш, пушиш ли, не пушиш, спортуваш ли, не спортуваш ли, това са важни неща. Защото си нанасяш демиджи, които не са моментни. Ако изпиеш една кола, сега нищо няма да ти стане, но ако продължиш да го правиш 30-40 години, след това няма да ти е добре.
Пушиш ли?
Не, спрях. Пуших много дълго време – 10 години.
Трудно ли ти беше да ги откажеш?
Зверски. От раз ги спрях, но пушенето на мен ми доставяше много удоволствие, пушех по кутия и половина на ден и то тежки цигари. Сутрин - кафе с цигара, на пулта с цигара, пред компютъра с цигара, пушех по две кутии на вечер, когато работех. И после като станеш осъзнаваш, че си шибан пепелник, ти луд ли си?! Това е един от най-големите ми успехи в живота (смее се). След постигането на детската ми мечта, разбира се.
Много момичета сигурно се питат имаш ли си гадже?
Да, имам си.
Тя подкрепя ли те в начинанията ти?
Да, много ме подкрепя и се радвам, че имам такива нормални хора около себе си. Те са от малкото, които наистина знаят какво става с теб, кой си ти и как ти се случват нещата. Иначе хората те преценяват много първосигнално, а в България предимно негативно... но пак ти казвам, нямам време за тия неща.
Искаш ли да имаш деца?
Искам, разбира се. As soon as possible (театрално).
Готвиш ли?
Не, но правя много салатки.
Коктейли можеш ли да правиш?
Не, аз не обичам коктейли. Обичам кайпириня.
Каква зодия си?
Водолей. Обаче аз не разбирам нищо от зодии, само раците разпознавам, защото са ужасни. Като котки са, много са своенравни, когато те, каквото те решат, менят си постоянно настроенията… кош мар просто!
Я да видим тогава дали ще разпознаеш аз коя зодия съм?
Не мога… - (избухвам в смях) - рак ли си?!
Да, но не се притеснявай, аз също не харесвам водолеи.
Аз, разбира се, може да съм изключение и да ме харесаш. Все пак не съм ти направил нищо лошо.
А може и обратното…
Не съм ти направил нищо хубаво и затова можеш да не ме харесваш?
Да (смея се). Сменяме темата - какво си учил?
Учил съм урбанизация, справяне със софийския живот (усмихва се). Иначе съм завършил френска гимназия. Оттогава постоянно се каня да се запиша на опреснителен курс по френски, но все не намирам време. Може би по същата причина не съм завършил висше образование. Мечтата ми беше да бъда радио журналист, радио водещ. Мислех, че единственият начин да стане това, е ако завършиш „Журналистика”. Но успях с късмет и много бачкане да започна да работя. Когато влязох в тези среди осъзнах, че няма много хора, които са завършили „Журналистика”. Щастлив съм, че успях и така да получа шанс да се докажа.
Кефи ли те тази работа?
Много, лошото е, че вече радиото не е онова, което беше например през 90-те. Имаше повече свобода и на слово, и на прокламация на музиката, сега вече няма място за експерименти, за нови неща. Хората са гладни да печелят пари, а това става с по-комерсиални неща. И това те стиска, стиска, стиска…може би и затова вече не ми е толкова голямо предизвикателство да се занимавам с радио, въпреки че имаме радио предаването с Илко (от Tri O Five, което се казва Funk Da Disco – бел.ред.).
Ти и сега пускаш по клубове…
Да, това ми е основното, много обичам да го правя и никога няма да спра. Аз съм DJ преди всичко останало.
Добре, променила ли се е клубната култура, хората, партитата през последните 13 години, откакто пускаш?
Категорично мога да кажа, че промяната е сериозна…
В каква посока?
Не на добре. През 96-а, 97-а година в София имаше 12-15 клуба с музика на живо. Тогава това бяха най-горещите места, събираха по 1000 души на вечер. Схемата беше класическа - 30 минути музика, 30 минути DJ, аз пусках тогава. И беше жестокa забавa! Кажи ми коя група ще събере днес 1000 човека в събота вечер? Не специален концерт – хиляда човека, просто защото някой свири? Имаше респект към музикантите. Впоследствие, понеже попфолкът е магия, нещата много почнаха да се променят... А има жестоки банди и страхотни нови музиканти – Криста, Tri O Five, Jeremy… Иначе през последните две-три години има някакво раздвижване, особено на алтернативната сцена, където и аз се намирам. Вече доста диджеи пускат такава музика, което е жестоко, защото повече и повече хора се зарибиха да я слушат.
Занимаваш се няколко неща, но все пак - имаш ли амбиции за още?
Не съм сигурен, че мога да поема повече, защото всичките ми ангажименти в момента изискват концентрация на високо ниво. Ако усетя, че някъде започна да не се справям и нещо страда за сметка на друго, ще се откажа от някое от тях.
