„6 февруари ми е ден, в който превъртам лентата назад. А когато поглеждаш назад, можеш ясно да видиш пътя, който си изминал“ – сподели Деси Стоянова, водеща на „Преди обед“ по bTV.
“6 февруари 2012-та беше понеделник, но много по-студен и мрачен от днешния. Към този час на деня вече бях преживяла един от най-стресовите моменти в живота си – първият ми ефир като водещ на “Преди обед“. И хич не се чувствах готова за следващия. Въпреки всичкия си репортерски опит, който към този момент се разпростираше върху цели 14 години, притеснението, което изпитвах, влизайки в тази нова роля, ме стягаше до секване на дъха. И имах порива да избягам, да се скрия, да се откажа. Но не го направих и с времето нещата си дойдоха по местата“ – разказва Деси.
„12 години по-късно вече в ролята си на преподавател по презентационни умения, непрекъснато получавам именно въпроси, свързани със страха от излизането пред публика. И често показвам записа от първия ни ефир със Сашо Кадиев на хората, които обучавам. Обикновено много се смеем, защото притеснението, меко казано, ни е изписано по лицата. Но и нашата история още веднъж доказва това, което хиляди хора преди нас са установили от собствен опит – че сценичната треска, страхът от излизането пред публика (който както иска да го нарича) не е нелечима болест, а нещо, с което можеш да се справиш, да вкараш в здравословни рамки и да превърнеш в двигател, а не в спирачка“ – пояснява Деси Стоянова.
А Сашо Кадиев коментира под нейния пост „Страхът, споделен с теб, беше вълнение!“, добавяйки емоджи на сърце.
