Ива Екимова, която от някогашно момиче на късмета в Супершоу „Невада”, се превърна в един от най-успешните пиари у нас, се гордее и с постижението си като майка. Дара Екимова категорично се заявява като талантлив и амбициозен млад автор и изпълнител на нашата поп сцена. Все пак е дъщеря на незабравимия Дими от „Сленг”, който изпя „Мой, свят”, „Синьо” и още прекрасни песни. С Ива Екимова говорим за уроците на майчинството, които тя е получила от своята майка, и дали точно така ги е предала на дъщеря си Дара.

Ива, какво си научила от майка си?

Добротата, разбирането, смирението – всички тези неща, които са фундаментални за човешкия живот, ми предаде моята майка Станимира Черногорова. А аз избирам дали да ги следвам и надграждам... Майка ми е била учителка по пиано, звукорежисьор в „Балкантон”, а вече е пенсионер.

Снимка: Иван Йочев

Имала ли си конфликти с майка си и как ги решавахте?

Е, сигурно е имало... Ама оттогава са минали 30 години и повече! (смее се) В най-ранните ми тийнейджърски години вероятно не съм била много поносима дъщеря. Имам и брат, който е по-малък от мен. Майка и татко работеха на смени и не са имали много, много време да се занимават с нас. Може би и аз, и брат ми сме имали кратък период, когато сме залитали по лоши компании, както и не сме спазвали вечерен час и сме се прибирали късно. Още повече, че тогава нямаше мобилни телефони и майка, и татко не са имали контакт с нас и не са знаели какво правим по цял ден. Истината е, че когато си подадох документите за Супершоу „Невада”, никой от родителите ми и близките ми не знаеше. Имаше един домашен телефон, който оставяш за контакт и чакаш. А като ми върнаха обаждане, че съм одобрена, беше шок и ужас! (смее се) След това пак без никой от родителите ми да знае, се записах в УНСС да уча. И двамата ми родители нямат висше образование, явно са ме оставили да правя каквото искам, но слава богу съм била добре възпитана и не съм правила глупости. Никога не съм опитвала наркотици, то тогава нямаше и такъв достъп до тях, както е сега. Така че не съм създавала някакви проблеми и сътресения в отношенията с родителите ми.

Снимка: Code Fashion

Когато роди Дара, какво се случи с теб? Защото казват, че още с раждането осъзнаваш, че си майка, което не е така, според мен!

Да, със сигурност не е вярно това! Да бъдеш родител, се учиш в крачка. Казват още и, че пренасяш модела от своето детство и отношенията си с родителите, което също не е така. Инстинктивно съм правила точно обратното на това, което съм получавала като дете. В самото начало сякаш много повече разчитах на баща й на Дара, защото все пак беше и гинеколог, а и много ми помагаше за първия ми сблъсък с майчинството. След това, когато Дими си отиде, не ми е оставало много време да мисля как расте детето, как го възпитавам, действах буквално по инстинкт. Стремяла съм се да опазя Дара от най-големите заплахи в живота. В началото тя беше в частно училище, като започна сама да се прибира, я прехвърлихме в държавно. И покрай заниманията й със спорт и музика, защото днешните дечица са много по заети от нас, като деца, нещата си вървяха нормално. Може би най-голямото сътресение за Дара беше като аз бях в „Биг Брадър”, тогава тя беше и в такава преходна възраст. Но общо-взето изкарахме спокойно тийнейджърските й години. А след това работата й като автор и изпълнител така я „засмука” и „погълна”, че тя и нямаше време за други неща. Дара от години основно работи и се е посветила на музиката – нейното създаване, писането на песни и присъствието на българската поп сцена. Истината е, че ме е избрало много свястно дете! (усмихва се)

Снимка: Личен архив

Каква майка си, вероятно с минаването на годините, си правиш подобна равносметка?

Като гледам резултата, изглежда съм една доста приятна майка! (шегува се) Със сигурност понякога се връщам назад и си казвам, че съм могла да направя едно или друго нещо по-добре. Ако трябва да генерализирам и да се определя като родител - съм подкрепящ родител. Винаги съм насърчавала Дара да слуша интуицията си за всичко, защото по този начин, познавайки детето си, я насърчавам да се развива. Подкрепяла съм я във всички нейни избори. Няма да забравя нещо, което Мишо Заимов ми беше казал много, много отдавна, още преди да се родят неговите деца. И то е, че всичко, което можем да направим за децата, е само да ги обичаме! Нищо друго не можем да направим... Те си имат свой път, свое разбиране за нещата, особено днешните деца, които от малки са толкова фокусирани и наясно. Скоро попаднах в компания, където имаше 10-годишно момиченце и една от жените й каза: „Ти ще станеш прокурор, като пораснеш, аз ще ти помагам!” А детето й отговори: „Не, не, аз искам да стана начална учителка!” И ние всички се стъписахме от чутото. Толкова динамично се променя всичко днес, че това, което ние сме „експлоатирали” като родителство, а именно децата да са обгрижени, да се учат добре, после да влязат в университет, да си хванат професията в ръцете и да държат живота си изкъсо, вече виждаме, че не е валидно. Какво остава в близките десетина години, когато повечето от професиите, които съществуват, вече няма да ги има? Така че, ако обичаме, подкрепяме и се вслушваме в децата си, ще бъдем много по-успешни родители, отколкото, ако им налагаме нашите родителски амбиции. Още повече, че сега и поколенческата пропаст се увеличава, заради динамиката на дигиталните технологии и тяхното развитие.

Продължи да четеш