Повече говорим за актьорите в главните и поддържащите роли, когато коментираме филм, но най-важната роля в цялата продукция е тази на режисьора. Той е човекът, който трябва да държи под око как върви всеки отделен етап от правенето на филма и от него зависи как ще изглежда готовият продукт, когато влезем в кината, за да го гледаме.

Както се досещате, това не е никак проста работа, а е изтощителен труд и отговорност. Вероятно заради това броят на режисьорите, които правят филми след 80-годишна възраст, е съвсем малък и хора като Мануел де Оливейра, който създаде последния си пълнометражен филм на 104 години, са по-скоро изключение.

И докато в света има няколко възрастни режисьори, които са все още активни, като Роман Полански, който миналата година направи филма „Офицери шпионин“, то в Холивуд има само един легендарен мъж, който тази година ще навърши 90, но все още продължава да работи – великият Клинт Истууд.

Снимка: Getty Images

От утре по кината в България тръгва новият му филм „Случаят „Ричард Джуъл".

Защо истинският Ричард Джуъл щеше да се радва, че точно Клин Истууд прави филм за него

Филмът е по действителен случай и разказва за охранител, който намира бомба и успява да спаси живота на десетки хора. По-късно обаче самият той е обвинен несправедливо в тероризъм и животът му, както и този на майка му, се превръща в истински ад.

Снимка: Getty Images

Реалният Ричард Джуъл почина през 2007 г. на 44 години, но майка му е жива и сподели, че синът й, който много е обичал кино, е имал двама идоли – Джон Уейн и Клинт Истууд. Младият мъж щеше да е много щастлив, че именно големият режисьор, който е икона на уестърн жанра, се е нагърбил да прави филм за него.

Истинската Боби Джуъл, която днес е на 83 години, е била част от всичко, което се е случвало със сина ѝ, по времето, когато медиите са го набедили за убиец и терорист. Нейната роля във филма се изпълнява от наградената с „Оскар“ Кати Бейтс, което може само да я радва. А още по-щастлива сигурно е била, защото имаше възможност да мине по червения килим на премиерата на филма хваната ръка за ръка със самия Истууд.

Клинт Истууд (на 89) с майката на истинския Ричард Джуъл (на 83)
Снимка: Getty Images

Има ли място в нашия свят за Клинт Истууд

За съжаление, в последните години, след като публично обяви, че ще гласува за Доналд Тръмп, Истууд не е особено на почит в Холивуд. Критиците му успяват да намерят расистки и сексистки послания във всеки от филмите му и „Случаят „Ричард Джуъл" не прави изключение.

Особено проблемна се оказва сцена, в която журналистка спи с агент на ФБР, за да изкопчи информация от него. Образът е базиран на реално съществуваща (и вече покойна) жена, в чиято роля е Оливия Уайлд. Близките на журналистката твърдят, че сцената е напълно измислена и е обида към паметта ѝ. Други пък виждат в нея опит на Истууд да внуши, че сексът е единственият начин жените да получат нещо.

Около персонажа на Оливия Уайлд се разгоря истински скандал
Снимка: Getty Images

Обвиненията срещу Истууд не са нещо ново – той е бил обвиняван за расист и покрай филмите си „Гран Торино“ и „Трафикантът“, в който изпълнява главните роли. И в двата случая героят му има предразсъдъци към другите раси и не го крие. И докато повечето от нас виждат в това само добре изграден персонаж, някой заподозряха, че режисьорът използва екрана, за да внушава послания за омраза.

Самият той, в типичния си стил, не остана длъжен на критиците и обяви днешните младежи за поколение от „женчовци“, които ходят на пръсти от страх да не обидят някого. „Днес хората обвиняват всички, че са расисти и какво ли още не“, каза режисьорът. „Когато аз растях, тези неща не бяха наричани расистки.

Клинт Истууд в най-популярните си актьорски години
Снимка: Getty Images

По тази причина не са малко призивите към Истууд да се пенсионира, защото е останка от едно минало, към което не искаме да се връщаме и няма място за него в нашия свят. Това обаче е прекалено, защото каквото и да се говори за него, той по два пъти е печелил „Оскар“-ите за най-добър режисьор и за филм на годината. Почти всичко, което той прави, се радва на положителни ревюта и високи оценки.

Неизбежно е в бъдеще някои от филмите му, които са били отхвърлени от критиците и не са успели да станат комерсиален успех, да бъдат оценени отново и да се превърнат в класика. Може би един от тези филми ще е именно „Случаят „Ричард Джуъл", който от утре можем да гледаме.