Христо Блажев винаги е някъде между страниците, насред редовете, из думите. И ако някой някога го види без книга в ръка, значи е сбъркал човека. Зам.-главен редактор на издателство „Сиела“, управител на Deja Book, създател на блога „Книголандия“ и на една от най-активните фейсбук групи „Какво четеш...“ той е човекът, който се грижи да не остава нито един читател у нас без книга според вкуса му.
„Винаги си бях представял Рая във вид на библиотека“ - Хорхе Луис Борхес. Какво е за един професионален читател като вас всеки ден да попада в Рая на Борхес?
Ще призная, че нямам търпение сутрин да ида в „рая” на книжния ни офис – не казвам, че излизам с удоволствие в ранни зори, особено зимно време, но в момента, в който си направя кафе и си седна на бюрото, се чувствам точно там, където искам да бъда. Научен съм добре – тази работа трябва да се върши отдадено, всеки ден, и дори когато си позволявам почивка, което е по-рядко, отколкото би им се искало на моите драги колеги, офисът ми липсва. А у дома съм отново заобиколен от книги, разбира се. В автобуса трудно може да ме видите без книга в ръка, само по време на шофиране, в което още съм пълна трагедия, не си позволявам още да чета. Но като задобрея…
Колко отговорно е да срещате, опознавате и променяте една кандидат-книга, преди тя да достигне до бъдещите си читатели?
За голяма радост, не правя аз промените, има си истински професионалисти за това. Моята роля е в началния подбор, в разпределянето на работата, в обмислянето на стратегията, визията, рекламата на една книга, всички неща, които помагат на добрия текст да стигне до повече хора. Всичко е отговорно, защото всяка година стотици прекрасни книги излизат, но почти никой не чува за тях заради лошо изпълнени етапи от работата (основно ужасни корици и пълна липса на реклама), за сметка на това пък ред слаби книги са подпомагани с кампании, които не заслужават. Но има книга за всеки – и нашата работа е да не оставяме никого без книга според вкуса му.
Може ли да се каже, че този процес е една любовна авантюра между редактор-творба?
О, точно обратното, една истинска битка си е. Моите редактори, и особено тези, които работят с български автори, имат много трудната задача да направят една книга по-добра, често срещу волята на автора, който, разбираемо, смята, че е написал най-доброто, което може. Но с взаимно разбиране и отстъпки в името на книгата – която в крайна сметка е най-важна, се получава магията. И знам, че на премиерите писателите са благодарни на редакторите си, дори да са минали през много трудни моменти. Понякога съм като дресьор между ръмжащи един срещу друг лъвове. Разбирам и двете гледни точки и всеки проблем се решава самостоятелно, няма универсална формула в литературата. Наистина би ми се искало редактирането на една книга да е като при хипитата - прави любов, а не война, но ограничени бойни действия са полезни за всяка творба. Един безволев редактор би позволил да останат слабости в книга, а пък един несигурен писател би допуснал да се подмени посланието на творбата му. Крайностите не са приемливи.
Какво трябва да притежава едно произведение, за да ви „прелъсти“ и как разбирате, че не притежава нужната магия, за да се „роди“?
Ох, много е трудно да се каже. Един мой шеф навремето казваше, че усеща тръпка в гърба си за някоя книга, която според него ще се търси от читателите. Тогава мислех, че ме пързаля, но с годините в тоя занаят наистина изработваш някаква интуиция, която в 9 от 10 случая се оказва точна. Още правя грешки, те са полезни за калибрирането, а и читателските желания са променливи, но като цяло хората обичат добре написаните истории, които пасват на живота им, или пък обратното – вадят ги от тяхната реалност и ги запращат да се скитат в друга. Наистина няма точни елементи, които да бъдат изпълнени. Но все пак малко любов помага на всяка книга, мисля си.
Защо казвате, че обичате да правите книги срещу логиката на пазара?
Защото по логиката е лесно – и ги правим достатъчно, това е нормално. Но трябва да напускаме зоните си на комфорт. Това конкретно го казах във връзка със сборник на млад български автор, „Орисия” на Стефан Стефанов, каквито правим рядко заради слабото читателско търсене. У нас късите форми не са на почит и само ако са от много известен писател, се радват на добър пазарен успех. Иначе само тази година издадох две книги от знакови атеисти и хуманисти – Кристофър Хичънс и Ричард Докинс, а не е голяма тайна, че у нас такива теми не са особено търсени. Изобщо научните теми са точно моето нещо, но в голямата си част са срещу логиката на пазара – но ще си ги правя с обич и занапред.
Колко книги прочетохте този месец и спомняте ли си да е имало ден, в който не сте разгръщали никакво четиво?
Хм, ноември е винаги най-натовареният месец от годината и в него изчитам около 20-25 книги, повечето от които трябва да излязат именно в последните два месеца от годината. Сигурно е имало ден, в който не съм чел, но не си спомням такъв в последните години. Най-малкото все трябва да стигна някъде и винаги имам книга подръка.
„След като се научиш да четеш, ще бъдеш вечно свободен“ - Фредерик Дъглас. Коя бе вашата първа книга, която ви освободи?
Тук е лесно да отговоря – „Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака” на великия Карл Сейгън. Тази книга ме освободи от измамната примамливост на религиозните и езотеричните безсмислици и ми посочи вдъхновяващата реалност на науката и рационалното мислене. Всичко, което толкова ни липсва у нас и заради което сме на тоя хал.
Кои са писателите, от които сте научили много?
Писателите на художествена литература ни учат да бъдем по-добри хора с всяко изречение, особено наистина добрите. Но те са знайни. По-важните за мен са тези с нехудожествената, които вникват в тайните на света и ги предават по разбираем начин – и тук бих изредил Ричард Докинс, Кристофър Хичънс, Бен Голдейкър, Джаред Даймънд, Карл Сейгън, Мат Ридли, Насим Талеб, Стивън Пинкър… някой да ме спре!
Кога ще предложите на читателите като автор – Христо Блажев?
Ох, болната тема. Трудно се съчетава работата ми с писане, но догодина се надявам да намеря време за проекта, който ми се върти из главата, посветен на историята на българското книгоиздаване след края на социализма. Ясно съзнавам, че нямам таланта да пиша романи, и за разлика от мнозина, които издават бясно, нямам намерение да го правя насила.
Смятате ли, че днес почти всеки има дързостта да смята, че не е трудно човек да е писател или поет?
Да, видимо е, че суетността на мнозина отива далеч отвъд таланта на мнозина. Проблемът като цяло е, че мнозина пишещи не са чели достатъчно – ако бяха, щяха да си дадат сметка за скромните си възможности в областта на художественото слово и вероятно щяха да се поозаптят. Но когато егото е неподплатено с реално съзнание за мястото ти в литературата, се стига до едно громко биене в гърдите и много разочаровани читатели. Но времето винаги си казва думата – 99% от популярните сега автори няма да останат за в бъдеще, ще бъдат заменени от следващите. Но онези няколко души, които ще останат, те са важните.
Бихте ли препоръчали задължителните заглавия от наближаващото коледно издание на Международния панаир на книгата (12 до 17 декември)?
Още не съм седнал да се ровя сериозно какви ще са акцентите, обикновено последния уикенд преди панаира готвя традиционния (и винаги твърде дълъг) книговодител в блога ми Книголандия. Затова ще се огранича само до три книги – „Наука в душата” на Ричард Докинс, „Просвещение сега” на Стивън Пинкър и „Леонардо да Винчи” на Уолтър Айзъксън.
Самият вие с какво се гордеете най-много като постижение през изминалите 11 месеца?
С „Бог не е велик” на Кристофър Хичънс и „Наука в душата” на Ричард Докинс. И особено силно се гордея, че през първото шестмесечие в моята редакция най-купуваната книга не беше някоя от популярните и познатите, а 1000-страничното изследване „Концлагерът "Белене" 1949-1987” на Борислав Скочев. Ето заради такива книги я върша тая работа с обич.
Последно питане – какво прави Хичкот (бел.а. Котката на Христо Блажев, която се радва на популярност в социалните мрежи)?
Дивее и хубавее.
