Ако нямате идея коя е Джи Е Лим, фестивалът за съвременен танц и пърформанс „Антистатик” е най-подходящият и вероятно най-приятният повод да научите. Лим е от Южна Корея, танцьор и хореограф с магистърска степен от „University Center for Dance” в Берлин. Идва у нас с доста любопитен танцов спектакъл на име „Суров материал”. В него тя използва традиция от родината си, която много прилича на нашия "Прощъпалник", но я поставя в нов и съвременен контекст. Ние пък нямаше как да не я запитаме за правилата и ценностите в корейското семейство, за мястото на красотата в родината й, както и за това какво може да излезе от суровия материал на традициите в танца, когато се постави в нов контекст:

Започваме направо - разкажи повече за „Суров материал” – основан е на традиционен корейски обичай, който е подобен на нашия „Прощъпалник”. И вашият ли е пророкува бъдещата професия на детето?
„Суров материал” използва традиция, която поставя в различен контекст, за да открие нейния неподозиран потенциал. Иначе да – в Корея първият рожден ден на детето се празнува с традиционна церемония. В нея малкото се слага пред маса, на която са наредени различни храни и дрънкулки. Всеки предмет има значение, което предполага бъдеща работа, здраве, благосъстояние, късмет… Например, ако детето вземе конец и пари, това означава, че ще живее дълго и ще е богато, когато стане възрастен. Надеждата на родителите е това да се осъществи.

Поставя ли „Суров материал” под въпрос традициите и противопоставяш ли с това си представление миналото и настоящето? И могат ли въобще едно без друго?
Задавам въпроси за традицията във връзка с миналото, настоящето и бъдещето. Какви са последиците от традициите в модерното общество? Предполагам може да се каже, че традицията вече е „изпъдена реалност”, което пък я превръща в „модерна митология”. С други думи, тя е създадена някога, но се поддържа и повтаря от всяко следващо поколение. Традицията отразява миналите съществувания в настоящето и гледа в бъдещето. Така или иначе не знаем какво е наистина тя. Това е и въпросът, който задавам на себе си – къде според мен е мястото на традициите в съвременното общество.


Според теб променила ли се е ролята на танца – в миналото и сега?
Мисля, че няма различни идеи за ролята на танца в миналото и настоящето. И сега повечето хора танцуват просто така – за удоволствие, но ги има и артистите, които се стремят чрез танц да отразят случващото се в обществото, дори изразяват политически доктрини. Лично за мен възможностите на тялото са най-автентичният, чист и оригинален материал за изразяване на онова, за което ми се говори и по най-добър начин отразява целта на артистичните ми занимания.

Пътуваш много – кой е любимият ти град и вдъхновява ли те за работата ти или намираш идеи другаде?
Тъй като идвам с традиционна танцова основа, посещаването на Истанбул беше голямо вдъхновение за мен - това е градът, който пази моста между традициите и модерната култура, между Изтока и Запада.

Какво могат хората да очакват да видят, чуят и може би почувстват, докато гледат „Суров материал”?
Има две гледни точки, които искам да споделя с публиката. На първо място „Суров материал” се стреми да покаже традиционен корейски танц и обичай и да ги използва за изследване – на новите начини, чрез които човешкото тялото може да е основен източник на идеи. И на второ място - как мога да използвам собственото си пространство, за да интерпретирам стара традиция, която е институционализирана? Как мога да втъкна индивидуалността си измежду строго фиксирани правила в определена форма на танца? С представлението си искам да предложа въпроса за моето собствено разбиране за сложността на тялото ми, което едновременно се съобразява с традицията, но и с кодовете на съвременния танц.

Като говорим за традиции - би ли ни разказала повече за традиционното семейство – какво го различава в контекста на корейската култура от всяко друго по света? Кои са най-важните морални „догми”, които са спазвани в миналото, но са актуални и днес?
В Корея хората живеят с родителите си, докато не сключат брак. Бих казала, че трите морални „догми” са - уважението към родителите, силната връзка с братята и сестрите и отдадеността към предците ни.

Ти самата омъжена ли си и кое е най-важното, на което искаш да научиш децата си?
Все още не съм.

Колко е важна женската красота – по принцип, но по-конкретно в Корея?
В Корея женската красота е много важна. Бих казала, че доста жени отдават цялото си време и харчат всичките си пари в грижи за външния си вид. В нашето общество красивата външност е равна на власт. Затова можеш да видиш много снимки на „преди” и „след” по улиците в Корея.


Ако трябва да кажеш нещо по горния въпрос с думи, а не с танц, какво би било то?
Никога не съдете по външния вид. Истинската естетика е в красивия ум.

"Суров материал" ще се играе на 17 април от 19:00 ч. Мястото е Театрална зала на СУ, Ректорат.