"Драски по софийските работи" е необикновена книга, изработена изцяло на ръка, разкриваща ни тази София, която вече не съществува. Книгата ни показва каква е била столицата ни през римската епоха, как е изглеждала и по време на Османската империя, къде възрожденците са се събирали да обменят идеи и къде българските автори са написали най-емблематичните си творби. 

"Не знам дали има друг толкова разрушаван град. Както казва Магдалена Станчева – "На ветровит кръстопът" споделя авторът арх. Войников. 

И именно за това арх. Тодор Войников решава да спаси спомена за столицата, великите сгради и именити личности, които някога са вървяли по знаковите булеварди. Чрез метода на аксонометрията, авторът "разполага" местата от отминалите епохи върху контурите на сегашния град, създавайки любопитна визуална съпоставка  

"Това, което се отнася за къщите, се отнася за  и за хората. В крайна сметка, градът е къщите и хората. Освен съборените къщи има и много унищожени хора. Казано накратко, целият български елит, след Втората световна война, е унищожен. Предишната България е заменена с една друга България. И това ме накара да вкарам много хора вътре в книгата. Още повече, на тях поне им се намират лицата. Защото да намериш снимка на интериор от преди последната война е цяло чудо" разказва той. 

Подробно са описани и местата, в които са се срещали най-значимите български творци, държавници и общественици, както и прочути навремето бохеми. Сред тях са сладкарница "Роза", където Елин Пелин пише "Андрешко", и любимото място на хайлайфа – хотел "Панах", Арменското кафене, хотел "България" и други.

"Първата зала, която се построява, е "Славянска беседа". След това вече е Военният клуб с една доста прилична зала и сцена. И вече 1935-36 година е зала "България". Имайте предвид, че тя не е била само концертна зала. Всъщност за онова време тя е била едно чудо на техниката. За съжаление, след бомбардировките не се възстановяват тези неща." сподели г-н Войников. 

За да може читателите напълно да се потопят в атмосферата на епохите, сградите, които вече ги няма, са изобразени подробно със сенки и цветове в книгата. А съвременните сгради, които са на тяхно място, са само в червен контур.  

"По отношение на тези белези, на тези спомени, на мен ми се струва, че имаме някакво нехайно отношение, едно инфантилно отношение. Например, 1971-ва година, се прави генерален план на София, на централната част и според този генерален план, трябва да се съборят Дворецът, Военният клуб, Природонаучният музей и сградата на БАН. Защото се смята, че това са маловажни сгради, а Дворецът напомня за тъмното монархично минало и че на тяхно място ще се изградят нови, прекрасни сгради, които ще отразяват новия живот, новите идеи" разказва арх. Войников.  

Не случайно авторът изписва известен цитат на автора Георги Господинов на корицата на книгата си:

"Напоследък и сенките напуснаха този град. Това е напуснат град, град без легенда. И колкото повече хора се изсипват тук денем, толкова по-напуснат изглежда. Напуснали са го собствените му мъртви. А това вече е непоправимо."

"Римляните имат една такава концепция "Genius Loci" - Духът на мястото. Това е духът, който пази мястото през вековете, през времето. А София е град на липсващите духове. И така в този дух, е и това, което направиха със стария хотел България. Авторът е същият, който е правил Военния клуб - Павел Вацлав Колар. Той е строен 1885 година, по време на Съединението. Всички знаменитости, които са посещавали София, са отсядали в него и те взеха, че го направиха банка за развитието" споделя той. 

А в края на 19-ти век и първата половина на 20-ти век, България е посетена от редица международни знаменитости. Като, например, двамата най-големи пианисти в началото на 20-ти век Артур Рубинщайн и Клаудио Арау, цигуларя Жак Тибо, танцьорката Жосефин Бекер, световният шампион по шах - Александър Алехин. За това, според арх Войников, е важно да съхраним легендата. И след като тези сгради вече ги няма, се раждат и "Драски по софийските работи", където духът на столицата продължава да живее.