Телевизионната водеща на сутрешното предаване "Преди обед" Десислава Стоянова се превърна в една от най-обичаните телевизионерки след завръщането си на екранна преди три години. Някои зрители си я спомнят от репортажите в "Новините" на bTV в периода 2002 - 2007 г. С широка си усмивка, пъргав ум, ясен изказ и интелект Деси даде това интервю веднага след 150-те минути в ефир на живо без никаква сянка на умора.
Как съвместявате работата си на водеща на сутрешното предаване "Преди обед" със задълженията си на съпруга и майка на две момчета - близнаци?
Всичко е въпрос на желание, но на моменти е трудно. Благодарение на това, че станахме родители със съпруга ми в зряла възраст, сме си наредили приоритетите по правилния начин. Не позволявам на работата да превземе изцяло живота ми. Смея да твърдя, че съм доста отдаден на работата човек. Освен това съм перфекционист. Изпипвам нещата до последния детайл - да съм прочела, да знам, да съм си проверила всичко във връзка с темите и гостите в предаването, а това отнема много време и енергия. Старая се това да не пречи на времето, което прекарвам с децата си. Общо взето съм се разделила между тези две неща - семейството и работата. В момента няма място за нищо друго.
Как се поддържа тази отлична форма, в която сте сега?
Разчитам на добър ген. Това е късметът ми в случая. Напоследък си казвам, че трябва да си осигуря по някакъв начин малко повече време за самата себе си. На този етап не съм успяла да изчисля как точно да се случи това, от къде да извадя още един-два часа в денонощието, за да тръгна редовно на спорт, например. Ние със Сашо Кадиев често се шегуваме, че в рубриката на Лили Стефанова в "Преди обед" в понеделниците, тя ни запознава с различни форми, а ние не помръдваме. Това е обективната истина. Последен път, когато съм влизала във фитнес зала беше по Коледа, когато Стефанова ни заведе там и къде на сериозно, къде на шега направихме по една тренировка. Не е нещо за хвалене, но оттогава не съм стъпвала в зала за спорт.
Как прекарвате времето с двете си деца момчета - близнаци?
Цялото време след работа като ги взема от детската градина, някъде около 6:30 до момента когато ще си легнат, те диктуват моята заетост. Обичат да се боричкат, да се гъделичкат, да играем на "Не се сърди човече", да четем книжки. Последно, което правихме е, че се качих с тях на кръг 4 в Коколандия в Борисовата градина. Има между дърветата препятствия, закачаш се с карабинери за едно осигурително въже и се прекатерваш от едното дърво до другото. И разбира се, не трябва да те е страх от високо. За децата е много вълнуващо приключение да ги минават тези кръгове, които са 5.
Продължава>>>
Трудно ли е да си жена в България?
Сега се сещам веднага за майките на едни дечица със синдрома на Даун, които ми гостуваха преди време и това бяха жени, от които всеки един би могъл да се поучи. Защото да имаш дете, което е различно от останалите в България е нещо, което отношението на обществото ни към различните, независимо в какво точно са различни или колко са различни, може да бъде изключително брутално. И аз си давам сметка за това и се възхищавам на тези жени, както и на много други като тях. Не се предават, а продължават да се борят и съумяват да запазват позитивния си дух, доброто си отношение към живота и към хората. Затова и се стремя моите деца да ги възпитамвам в толерантност.
На какви други хора се възхищавате?
На много хора, които съм срещнала покрай работа си, съм се възхищавала. Особено на тези, които се справят с различни трудни ситуации, в които ги е поставил живота и начинът, по който те се справят с тях. Другите хора, на които се възхищавам са тези, които не се оплакват. Които успяват да погледнат нещата откъм добрата им страна. Може да звучи като клише, но едно нещо винаги има и добра, и лоша страна. И по някой път нещата, които ни се случват са полезни уроци, въпреки че в началото може да изглеждат като някаква форма на житейско наказание.
Оценявате ли работата си на телевизионна водеща като привилигирован труд?
Да, така е. Срещите с различни хора невероятно много зареждат. Това е една от безспорните награди, които ми дава работата ми. Безкрайно топлото отношение, което получавам от гостите ни, от зрителите ни, с които се срещам на улицата и които пишат на страницата във фейсбук. Като цяло са много положително настроени към нас и това е много зареждащо.
Какъв е Вашият личен стремеж като професионалист?
Моят личен стремеж по отношение на работата ми е да си я свърша по възможно най-добрия начин. Всеки трябва да дава най-доброто от себе си, за да могат да вървят нещата добре, колкото и изтъркано да звучи - това е.
Стремежът на целия екип на предаването ни "Преди обед" е да показва добрите страни на българската действителност, защото достатъчно много всеки един от нас е залят от негативни ситуации и сякаш е трудно човек да бъде оптимист. Ние се опитваме да бъдем полезни точно в това отношение. Имаме една поредица "Най-готиният учител", която стартирахме тази година. Разказваме историите на учителите, които ще бъдат помнени от своите ученици. Ние се убедихме, че добри учители има независимо от цялостното състояние на българското образование. Това е изключително добра новина и ние много се радваме да запознаваме нашите зрители с поредния пример за такъв човек, който бива наричан от собствените си ученици "Най-готиния учител", защото ние разказваме историите на учители, за които ни пишат техните ученици.
Продължава>>>
