Денислав Борисов е едно силните мъжки присъствия на екран, при все, че у нас журналистиката се смята за "женска територия", чисто и просто заради численото прeвъзходство. Разговаряме с водещия на bTV Новините, за да научим малко повече за него отвъд екрана - за страстите, мечтите и къде се проявява скритата му същност. Разбираме още, че е киноман, меломан и страстен фен на спорта. Влезте в част от неговия свят със следващите редове.
Разкажи ни малко за мястото, където си израсъл, за семейството си?
По лична карта – роден в Перник. Това винаги е било повод за хумор и шеги по повод темперамента на хората от моя край, но в най-позитивния смисъл, разбира се. Иначе съм израснал в Радомир. Майка ми е начален учител, баща ми е електротехник. Едно дете съм, но имаме котка на 18 години, което си е буквално по-малко „братче“.
Съжаляваш ли понякога, че си избрал "големия град"?
Пораснах в къща с огромен двор и когато трябваше да се „затворя“ в апартамент, беше трудна промяна за мен. Съжалявам за спокойствието и уюта, които носи едно градче като Радомир – за мен това е страхотно място, в което едно дете да расте. Но социалният живот, възможностите и разнообразието, които пък дава големият град, са особено важни за един млад и любопитен човек, какъвто бях, като се преместих в София.
Това лято се оказа доста горещо. Къде обаче е по-нажежена атмосферата - навън или на новинарския стол?
За мен – безспорно на новинарския стол и в горещите политически събития. Защото градусите навън са високи седмица-две, но събитията, които се случиха и се случват в момента в обществено-политическия живот, ще определят бъдещето ни като нация дълго време.
Има ли трудни за съобщаване новини в ефир?
Всички новини, които се отнасят до необратими, тежки събития, са трудни за съобщаване. Осъзнавам отлично отговорността, която носим, съобщавайки от екрана една или друга новина. Иска ми се информацията винаги да е позитивна, но обективността изисква друго.
Зрителите ни трябва да знаят, че целта ни не е да ги държим под напрежение и стрес –
по-сериозните теми и новини присъстват в емисиите, защото са отклонение от нормалното, защото са предупреждение и носят висока обществена значимост.
Само като насочваме вниманието към проблемите, ще можем да ги решим като общество и тогава, надявам се, ще има повече позитивни новини.
А в личните отношения?
Когато са намесени емоции, всяка новина може да е трудна за съобщаване. Но винаги съм смятал, че хората могат да си кажат всичко един на друг с правилния тон, отношение и взаимно уважение.
Овладяването на емоции тренира ли се и това пренася ли се в ежедневието ти?
По-скоро се тренира. Мисля, че сега съм много по-спокоен от преди няколко години. Мога да „изключвам“. Да бъдеш новинар изисква да си информиран и подготвен едва ли не във всеки един момент. Но с времето се научих как това да не се пренася в личното ми пространство и да не се трупа като стрес върху мен.
В този ред на мисли - какъв човек си, какъв е твоят темперамент?
Много спокоен. Трудно нещо може да ме изнерви. Това също се тренира, защото не бях такъв. А е много важно – човек може да се напрегне и натовари десетки пъти в различни ситуации всеки ден или да подходи към тях по-спокойно, да ги обмисли, да потърси и в крайна сметка да пристъпи към решение.
Как разтоварваш след тежък ден? Знам, че спортуваш…
О, ето тук се проявява скритата ми същност. Играя волейбол от години и в залата съм голям нервак. Ядосвам се на грешките си, понякога викам. Там изкарвам натрупания негативизъм. Естествено ми минава точно за 1 секунда, а съотборниците ми добре ме познават и много се забавляват на изблиците ми. Но смятам, че е важно всеки човек да има свой спорт, хоби или просто своето „нещо“, където да се разтоварва, препоръчвам го силно!
Имаш ли чувство за хумор? Любим виц?
Не мога да разказвам добре вицове, с удоволствие чакам да ми разкажат, но после не ги помня. Хората около мен могат да кажат дали има чувство за хумор, но като цяло се стремя да подхождам с усмивка, шега и много самоирония в повечето ситуации. Това предразполага хората, сваля бариерите и прави комуникациията много по-приятна.
Как реагираш, когато някой се шегува с теб?
Шегувам се и аз със себе си. Естествено, ако шегата е добронамерена. Важно е да знаем онези тънки социални правила, така че шегата да не звучи като подогравка, защото това е признак за възпитание и интелигентност.
Какво обичаш да четеш? Какво последно те впечатли и защо?
Засрамено трябва да кажа, че и аз съм от тези хора, които четат все по-малко. Работата ми е свързана с много четене всекидневно и това влияе на желанието ми да чета в свободното си време. Последно прочетох „Пътешествайки“ на Никос Казандзакис, преди две седмици. Напоследък харесвам кратките разкази и новели, заради динамиката в тях.
Гледаш ли сериали - имаш ли любими сюжети или герои?
Киноман съм и гледам много филми и сериали. Качеството на сериалите достигна, а в някои случаи дори надминава киното в момента. Гледам популярните сериали, но и някои по-странични. В последните месеци харесах много „Мер от Ийсттаун“ и „Дамски гамбит“, но като любим мога да посоча най-вече „Нормални хора“. Сериалите наистина ни помогнат да се откъснем от ежедненвието, да се замислим над важни неща и да погледнем над битовото.
Ако животът в България е сериал, как би го озаглавил?
Може би като сериала, който споменах току-що – „Нормални хора“. Всеки ден срещам едни нормални хора, които искат просто да живеят по-добре, всичко да бъде наред с близките им, да имат възможности и перспективи пред тях. Убеден съм, че българите са народ с огромен потенциал, който чака да бъде показан.
Някога бил ли си страстен фен на нещо/някого?
Тенис. Също и биатлон. Фен съм на Новак Джокович. Но всъщност се запалих от много нестандартната игра на една тенисистка – Агнешка Радванска, която вече не играе. Затова и вече гледам по-малко. В биатлона бях фен на Мартен Фуркад, но и той се отказа и това също повлия на желанието ми да следя спорта. Иначе съм страстен фен на музиката като цяло – няма нужда да изброявам любими групи и изпълнители, защото непрекъснато търся нови музикални попадения. Винаги имам мелодия в главата си.
Към какво се стремиш в живота си – какви са малките цели, които сега стоят пред теб?
Обичам да се предизвиквам. Стремя се да търся и намирам нови цели и върхове за покоряване в буквален и преносен смисъл.
Искам животът ми да е интересен, активен и да няма ден, за който да си кажа, че е бил изгубен.
Така че такива са и малките ми цели – да намеря следващите предизвикателства, които да ми дадат нещо ново като усещане, емоция и вътрешна промяна. Вярвам, че това е формулата за щастлив живот – да се стремим към позитивната промяна и непрекъснато да я търсим.
