На 11 май 2001 г. света напуска британският писател и драматург Дъглас Адамс - популярен автор на хумористична фантастика, чиято най-известна творба е романът „Пътеводител на галактическия стопаджия“, който започва като радиокомедия през 1978 г. и се превръща в „трилогия“ от пет книги, която се продава в 15 милиона копия до края на живота му, телевизионен сериал, няколко пиеси и комикси, компютърна игра и игрален филм през 2005 г. Приносът на Адамс към радиото във Великобритания е отбелязан в Алеята на славата на британската Радио Академия.
Адамс е автор и на „Дърк Джентли. Холистична детективска агенция“ (1987) и „Дългият мрачен следобеден чай на душата“ (1988), както и „Смисълът на живота“ (1983) с Джон Лойд и „Последна възможност за виждане“ (1990) с Марк Каруърдайн и три сценария за телевизионния сериал „Доктор Кой“. Посмъртен сборник с негови творби, съдържащ незавършен роман, е издаден под заглавието „Сьомгата на съмнението“ през 2002 г.
Адамс става известен като природозащитник и любител на бързи коли, камери и компютри Apple Macintosh. Той е твърд атеист и представя идеята за чувствителна локва, която се събужда една сутрин и си мисли „Намирам се в интересен свят – в интересна дупка – пасва ми хубаво, нали? Всъщност ми пасва зашеметяващо добре, трябва да е била направена специално за мен!“ Биологът Ричард Докинс посвещава книгата си „Делюзията Бог“ (2006) на Адамс, пишейки „Науката изгуби приятел, литературата изгуби светило, планинската горила и черния носорог изгубиха доблестен защитник.“
Днес се навършват 25 години от смъртта на Дъглас Адамс, а ние почитаме живота и творчеството му с вечните му цитати и мисли.
Бръчките би трябвало да са следи от минали усмивки.
В магазина на хотела имаше само две прилични книги, и аз ги бях написал и двете.
Тази планета има - или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.
Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните.
Времето е химера - каза той. - А времето за обяд - двойно по-голяма.
- Жители на Земята, моля за вашето внимание - заговори един глас, който Ако съществува нещо по-важно от моето его, искам веднага да се залови и разстреля.
Когато вдигнеш поглед към нощното небе, ти виждаш безкрайността - разстоянията са необятни и следователно абсурдни.
- Четиридесет и две - заяви Дълбока мисъл тържествено и невъзмутимо. - Отговорът на Великия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало.
Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също и като периодите „Как?“, „Защо?“ и „Къде?“.
Например първият период би могъл да се характеризира с въпроса „Как да се нахраним?“, вторият с въпроса „Защо се храним?“, а третият с въпроса „Къде ще обядваме?“
...онова спокойствие, което обзема хората, щом разберат, че колкото и зле да изглежда положението, няма абсолютно никаква причина да не продължи да се влошава.
Основната разлика между някой на моята възраст и някой на вашата е не колко знам аз, а колко съм забравил.
Светлината работи... Гравитацията работи... С всичко друго трябва да рискуваме.
Учителят обикновено научава повече от ученика.
Нямаше какво да каже на никого и го казваше високо и членоразделно.
Трябва да отдели онези вицове, които притежават истинска психологическа стойност от онези, които просто насърчават злоупотребата с наркотици.
Рядко пристигам тъкмо там, закъдето съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва.
