Днес, 5 май, се навършват четири години от смъртта на един от най-талантливите и обичани български актьори. Петър Попйорданов-Чочо се спомина на 48-годишна възраст след нелеп инцидент на Боянските гробища, където е погребана майка му.

Даниела Мирчева, жената до Чочо в последните години от неговия живот, сподели преди време в предаването на bTV „120 минути”:

„За нас това бе първата, ученическа любов. Още в четвърти клас Чочо ми се обясни в любов. След това ми предложи да бъда негова дама на абитуриентския бал по незабравим начин. В театралния кръжок имахме представление, като по едно време моята героиня получава писмо и трябва да го прочете на глас. Но в плика вместо писмо открих бележка от Чочо с въпрос дали искам да бъда негова дама. Проблемът беше, че не знаех писмото от пиесата наизуст.

В последните години той се затвори в себе си заради всички спекулации по негов адрес. Жълтата преса не го остави на мира. Предадоха го и някои хора, които смяташе за приятели. Веднъж отидох в болницата, защото щяха да го изписват. Всичко беше наред, но той си купил вестници и го намерих на леглото, завит през глава. В жълтите вестници пишеше, че е болен от рак, а ние крием от него. Нямаше нищо такова.

За мен на този свят има само една срамна професия – на хората, които пишат в тези вестници. Не знам как е възможно да измисляш такива неща.

След погребението му дни наред не излизах от вкъщи, защото папараците дебнеха.

Детето ни, Катето (на 5 години – бел.ред.), прилича много на Чочо. Разпознава го, когато го види на снимка или по телевизията.

Отказвам да приема, че е починал. Все едно е отишъл на по-дълго турне и чакам да ми звънне всеки един момент. Не съм изключила телефона му. Много негови приятели ми звънят на него”.

Чочо Попйорданов ще остане в паметта ни с ролите си в постановките на Народния театър – „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, както и с участието си във филмите „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999) и „Хайка за вълци“ (2000).