Tурската писателка Аслъ Ердоган публикува отворено писмо, предоставено чрез нейния литературен агент на българското издателство "Парадокс". Аслъ Ердоган е подсъдима от 2016 г. насам за "терористична пропаганда" като автор на колонка в прокюрдския вестник "Йозгюр Гюндем" и прекарва в следствения арест над четири месеца, с ограничен достъп до необходимите ѝ медикаменти.

Аслъ Ердоган води от 2011 г. рубриката в прокюрдския ежедневник, в която пише за насилието над жените, условията на лишените от свобода и правата на кюрдите. След опита за държавен преврат в Турция през юли 2016 г. изданието е обвинено във връзки с движението на Гюлен и през август същата година е закрито.

В нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. в Турция се провежда неуспешен опит за държавен преврат. Според някои източници, опитът е организиран от светски ориентирани офицери от състава на турските Въоръжени сили, несъгласни с противоречащата на принципите на кемализма политика на ислямизация, провеждана от Реджеп Ердоган. След опита за държавен преврат са арестувани 20 служители на изданието "Йозгюр Гюндем", като повечето от тях скоро са освободени, но четирима от тях - включително Аслъ Ердоган, са оставени в затвора. Те са обвинени в членуване в Работническата партия на Кюрдистан, която е призната в Турция за терористична организация.

Аслъ Ердоган е турският представител на ПЕН-клуб комитета на писателите в затворите. От 1998 г. води колона във вестник "Радикал", като статиите от колоната са публикувани в сборника "Когато завърши пътуването". В интервю за "Джумхуриет" Аслъ Ердоган - болна от диабет, астма и хронична обструктивна белодробна болест на белите дробове, заявява, че в затвора не получава необходимите лекарства. След това ПЕН-клубът изисква от властите в Турция да осигурят необходимите медицински услуги.

На 17 ноември 2016 г. става известно, че редица писатели от Франция са подписали жалба с искане френските власти да помогнат за освобождаването на Аслъ Ердоган и Неджмие Алпай. Писателката Анес Дезарт изпраща обръщението до френския президент Франсоа Оланд. На 30 декември 2016 г. Аслъ Ердоган е призната за невинна и освободена от затвора заедно с други двама бивши служители на "Йозгюр Гюндем" – Неджмие Алпай и Зана Кай.

"Предвид набързо повдигнатите допълнителни обвинения само две седмици преди произнасянето на окончателната присъда, Аслъ се надява на широк международен отзвук, който – без преувеличение – може да се окаже животоспасяващият ѝ шанс", алармират сега от "Парадокс", издали на български "Градът в алена пелерина" и "Мъжът рапан" от Аслъ Ердоган.

Аслъ Ердоган е родена в Истанбул на 8 март 1967 г. През 1983 г. завършва средното американско училище Роберт колеж, а през 1988 г. – Факултета по компютърно инженерство в престижния Босфорски университет, пак в Истанбул. От 1991 до 1993 г. работи в Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) край Женева, като за резултатите от работата Аслъ Ердоган получава магистърска степен по естествени науки от Босфорския университет. Тя започва изследвания в Рио де Жанейро в подготовка за докторска степен по физика. През 1996 г. се завръща в Турция и се отдава изцяло на писателска дейност, като нейното първо произведение е "Последната прощална бележка" (1990), първият ѝ роман "Kabuk Adam" е публикуван през 1994 г., а след него през 1996 г. следва сборникът с взаимосвързани разкази "Чудодеен мандарин". През 1997 г. нейният разказ "Дървени птици" печели конкурс на радио "Дойче веле". От 1998 до 2000 г.

Прочетете цялото писмо на Аслъ Ердоган по-долу.

 

Скъпи приятели, скъпи колеги,

Както може би си спомняте, на 16 август 2016 г., под претекст, че съм част от (изцяло символичния) консултативен съвет към "Йозгюр Гюндем", прокюрдски и напълно законен вестник, аз бях арестувана заедно с двамата главни редактори на изданието. Макар че консултативният съвет е съставен от шест члена, освен мен, две седмици по-късно беше арестувана единствено още езиковедът и литературен критик Некмие Алпай. Обвиненията, повдигнати срещу нас, бяха за "разрушаване на единството на държавата" (доживотна затвор без право на помилване), участие в терористична организация (до 15 годни) и пропаганда. След четири месеца и половина бях освободена, но съдебното дело не беше закрито.

Делото продължи още три години, като прокурорът постоянно отлагаше пледоарията си. Миналия месец друг прокурор неочаквано предприе следващия ход!! Той поиска главните редактори и Ерен Кескин, ръководител на Асоциацията за човешки права и бивш главен редактор, да бъдат наказани като членове на ПКК (до 15 години), както и присъда "лишаване от свобода" по обвинение в пропаганда за период от две до девет години за мен, заради четири мои статии.

Най-абсурдното в този случай е фактът, че тези статии са публикувани още през 2016 г. и не са били обект нито на делото, нито на разследване. (Всъщност, никоя статия през цялата ми кариера не е била обект на съдебно дело!!) Една от тези статии е вътрешен монолог, прозаичен текст: "Дневник на фашизма: днес". В него няма почти нищо политическо, той е изцяло абстрактен, без препратки към конкретно място или време, литературен облик на вътрешното опустошение на индивида, живеещ в тоталитарен режим, и тежкото бреме на свидетеля. Всъщност, тази статия беше включена в последната ми книга "Дори и тишината вече не ти принадлежи", публикувна от няколко издателства, сред които "Акт Сюд", "Пенгуин/Кнаус", "Гилдендал", "Рамус и Потамос" и други. Книгата беше отличена с няколко литературни награди.

Следователно издателите на повече от дванайсет издателства, заедно с членовете на няколко различни литературни журита, са косвено обвинени в терористична пропаганда! (Прокурорът твърди, че съм коментирала "избити цивилни", а избити цивилни нямало, следователно съм се опитвала да представя убити членове на ПКК като цивилни, следователно съм прокарвала пропаганда и т.н…. Сигурна съм, че тези издатели дори нямат представа в полза на коя организация са правили пропаганда! (Можете да прочетете текста на немски и френски език!))

Но атаката срещу литературата ми не свършва дотук! Една от статиите, посочени в обвинението, се казва "Най-жестокият от всички месеци: април"; тя препраща към Т. С. Елиът и разказва за смъртта на едно улично куче в разрушен до основи град. Странно, но нито една от статиите ми, в които посочвам, че наистина са изклани цивилни, НЕ Е включена в досието на обвинението.

Срокът за издаване на присъдата е много скоро, за да няма време за формиране на единни действия или силна реакция – решението излиза на 14 февруари, Свети Валентин.

ПРИЗОВАВАМ ви да надигнете глас срещу тази мощна атака срещу свободата на мнението и словото, но не само… С упоритото си желание да продължи с наказанията срещу мен, Турция поведе мащабна война срещу човешките права, литературата и най-вече срещу СЪВЕСТТА.

 

С уважение,

Аслъ Ердоган