Болестта на нашето време е унинието. Това казва във в. „Права и свободи“ през 1993 г. художникът карикатурист Борис Димовски, от чието рождение днес отбелязваме сто години. Борис Димовски е майстор на акварела, графиката, карикатурата и илюстрацията. Има огромен принос към развитието на българската карикатура през втората половина на XX в. Димовски илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, сред които сборника с епиграми и карикатури „Люти чушки“ на Радой Ралин, който предизвиква скандал през 1968 г. с илюстрираната под „Сит търбух за наука глух“ свинска опашка, в която Тодор Живков вижда собствения си подпис. На 15 май 1989 г. пред в. „Единство“ той казва: „Възпявам свободата и демокрацията, защото ги обичам, но аз обичам и реда“.
РИСУВА НА ЖИВО ВЪВ „ВСЯКА НЕДЕЛЯ“
Борис Димовски е роден на 20 октомври 1925 г. в село Яворово, Асеновградско. Учи графика в Художествената академия в София (1949 - 1951) при Илия Бешков.
Работи за вестниците „Труд“ (1954 - 1959 и 1970 -1980) и „Стършел“ (1959- 1968). Редактор и художник е в Българската национална телевизия (1980 - 1985), където рисува на живо в предаването „Всяка неделя“ по Българската национална телевизия.
Член е на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските художници (март 1965 - май 1967). Избран е за народен представител в Седмото Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (1991-1994).
Борис Димовски е и майстор на графичния дизайн, акварела, живописта, импресията, стенописа, сценографията.
Той участва в десетки изложби в България и в чужбина - Кувейт, Индия, Шри Ланка, Афганистан, Швейцария, Полша, Австрия и др.
ИЛЮСТРИРА КНИГИ И ОФОРМЯ ДЕКОРИТЕ НА ТЕАТРАЛНИ ПОСТАНОВКИ
Илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, сред които „Моля, заповядайте“ — епиграми от Радой Ралин, „Невчесани мисли“ — афоризми и сентенции от Станислав Йежи Лец, „Мигове в кибритена кутийка“ от Олга Кръстева, „Весели народни приказки“ и др.
Оформя декорите на театрални постановки като „Импровизация“ от Валери Петров и Радой Ралин (1961), „Божествена комедия“ от Исидор Щок (1967). Сътрудничи на Българската кинематография.
Между 1960 и 1980 г., по време на Фестивала на хумора и сатирата в Габрово, Борис Димовски рисува множество произведения, които разкрасяват града. Той участва в идейната концепция за облика на Дома на хумора и сатирата, автор е на част от стенописите и мозайките в емблематичната сграда, създава барелефа с девиза на габровци: „Светът е оцелял, защото се е смял“. Негов е първият сборник с габровски хумор „Габровски шеги“.
През 1968 г. властта се припознава в сатиричните стихове на Радой Ралин, илюстрирани подобаващо от Борис Димовски, в книгата „Люти чушки“. Карикатуристът е уволнен от в. „Стършел“, а нереализираният тираж от книгата е изтеглен и изгорен като предупреждение към творческата интелигенция.
Борис Димовски е автор и на сатирични текстове и афоризми, с които иронизира политическата реалност преди и след 10 ноември 1989 г.
През 1993 г. от печат излиза негова книга със сентенции, забранени карикатури и хрумвания, а през 2003 г. художникът издава нов сборник с рисувани умотворения, озаглавен „Време да плачеш и време да се смееш“.
НАГРАДИ И ПРИЗНАНИЯ
Димовски е носител на Първа награда на Съюза на българските журналисти за 1976 г., наградата на Централния съвет на Българските професионални съюзи за постижения в областта на литературата и изкуството за периода 1977-1979 г., за карикатурната изложба „Ефективност и качество“ и карикатурите му на трудова тема, публикувани в периодичния печат, на наградата за рисунка и карикатура „Илия Бешков“ за 1986 г., на извънредна и специална награда на Международната академия на изкуствата - Париж за 1991 г., на първа награда „Чудомир“ за карикатура и на наградата „Златна кесия“, присъдена му от „Интеркомерс“ АД и в. „Тримата глупаци“ (1996).
Удостоен е със званието „Заслужил художник“ (1980).
През 2000 г., по повод 75-годишнината от рождението му и за изключителния му принос в областта на българското изобразително изкуство, му е връчен орден „Стара планина“ - първа степен. В същата година е обявен и за „Почетен гражданин на Габрово“.
С Решение от 19 май 2005 г., 39-ото Народно събрание му отпуска пенсия за особени заслуги.
Борис Димовски умира на 26 март 2007 г.
ДРУГИТЕ ЗА БОРИС ДИМОВСКИ
Радой Ралин определя творчеството му в слово във вестник „Народна култура“ по повод 60-годишнината от рождението на карикатуриста: „Карикатурите на Димовски, десетки хиляди на брой, представляват един честен летопис на нашата най-нова история. Освен виртуоз на рисунката, той се изяви като проникновен футуролог и хуманен социолог. Ако бяхме му гласували по-голямо доверие, ако не бяхме връщали нито една негова карикатура, сега щяхме да живеем по-радостно.“
Самият Борис Димовски казва през 1989 г. за в. "Единство", че: „Карикатурата е произведение на тропота на деня, тя е социално изкуство, но има трайни карикатури, те са графики над графиките, сгъстени графики, плод на продължителното изучаване на природата на човека“.
През 2022 г. е учредена награда за съвременна карикатура на името на Борис Димовски, а през 2025 г. с редица изложби е представена част от богатото му наследство. За житейския път на твореца разказва документалният филм на режисьора Ралица Димитрова „Борис Димовски – несъгласният“.
ИЗЛОЖБА ЗА ГОДИШНИНАТА
Изложба с творби на художника Борис Димовски (1925 – 2007) ще бъде открита на 20 октомври в Къщата на Верен Стамболян в Пловдив по повод 100 години от рождението на твореца.
Творбите са част от богатата художествена колекция на Общински институт „Старинен Пловдив“. Събитието, организирано от екипа на института, ще представи и пловдивската премиера на документалния филм „Борис Димовски, несъгласният“ с продуцент „Б ПЛЮС ФИЛМ“. На нея ще присъстват сценаристът на филма Калин Николов и писателят Красимир Димовски – племенник на художника.
„Това не е просто филм за един художник, въпреки несъмнените качества на Борис Димовски. Неговите творби са болезнено-разкривено, тъжно-реалистично отражение на събитията, които е преживял. Филмът е разказ за човека, преминал достойно през времето с помощта на произведенията си. Това е опит да бъде възстановена паметта за твореца и личността – както у хората, които са съпреживявали неговите творби още от първата им поява на страниците на книги или вестници, така и у младото поколение, за което този разказ е повод и възможност да видят и разберат това време“, казват авторите на документалния филм.
Според тях в продукцията се преплитат два визуални и смислови пласта, обединени от фигурата на Борис Димовски – сложните и бурни исторически събития, през които е преминал животът му и той е отразил в своите карикатури; и развитието на културните процеси у нас от втората половина на 20. век, като творчеството му го свързва с редица от най-вълнуващите моменти. „Целта е не просто да бъде съхранен споменът за личността на Борис Димовски, но и да бъде създадено пространство за взаимодействие на творчеството му с настоящето“.
Сцени от филма са заснети в Управлението на Общински институт „Старинен Пловдив“, в което има запазени оригинални стенописи, изографисани от художника. Филмът е създаден с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ на Столична община и със съдействието на Българската национална телевизия, Музей на хумора и сатирата – Габрово и Общински институт „Старинен Пловдив“.
Вижте повече за Борис Димовски в следващото видео:
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
