Жени сме и интимното ни здраве е един от бонусите, който майка природа ни е дала да пазим. Въпреки грижите и профилактиката, които правим, понякога се случва нещата да излязат извън контрол.
Но въпреки природата, въпреки вселенските планове, сигналите на вашето тяло и др., вие трябва да направите всичко възможно да не се разболявате през почивни дни! Особено ако сте жена, установена в България!
През уикенда изневиделица ми се налага да потърся спешен кабинет. Ходенето по мъките, разбира се, започва с проверка в интернет къде бих могла да се насоча за проблема си. Звъня в болница с денонощен дежурен телефон и 24/7 работно време. И, разбира се, че ще извикат лекар, които естествено ще ме прегледа... само че още е толкова рано. Не мога ли пак да се обадя... някъде следобед, ако е възможно. Нали случаят не е на живот и смърт?! Пък и днес са избори! Да се чуди човек как така моите болежки си позволяват да се появяват в ден, когато цяла България, включително и дежурният лекар в тази болница, дава своя вот за кмет.
Звъня във втора болница, където любезна секретарка ми обяснява, че има дежурен лекар и трябва само да дойда и да изчакам своя ред. С тази разлика, че даденият случай се оказва от онези, в които по телефона дават една информация, а истината е съвсем друга.
Следователно никой не поема отговорност за това, защото - цитирам:
"Ами, тя колегата не е разбрала."
Всъщност дежурният лекар в тази болница влязъл в операционната и щял да се забави, но ако искам мога да мина следобед "по някое време", и ако евентуално няма други по-спешни случаи, може и да ме прегледа.
С въпроса "Що е то спешен случай" се сблъскам и в трета болница, към която се отправих, след като първите ми два опита бяха безрезултатни. Така де, какво друго да прави една жена през една есенна неделя, ако не да се поразходи из здравните заведения. Още на регистратурата ме посрещат с директни и не особено смислени въпроси:
- Бременна ли сте?
- Не.
- Ще раждате ли?
- Би било странно, с оглед на това, че не съм бременна.
(стрелват ме с поглед, който изпраща хиляди остри японски мечове право в корема ми)
- Платете си таксата, но имайте предвид, че лекарите може да откажат да ви прегледат, ако преценят, че не сте спешен случай!
Моля?! Изпращам същите тези японски мечове обратно към жената на регистратурата. Що за нелепица е това! Болките ми обаче пречат на желанието ми да споря и с вид на стъпкана хлебарка се понасям към кабинета на дежурния. Посреща ме апатична възрастна медицинска сестра със зелено халатче. Тя е петият човек, на когото трябва да обясня какви са ми симптомите, а всъщност още не съм говорила с нито един лекар.
- "Изчакайте", ми казва тя.
Чакам в продължение на половин час. Достатъчно време, за да разбера колко малка съм аз, а колко големи са рецепционистките и медицинските сестри, които разполагат със силата да преценяват дали някой е "спешен случай" или не, дали да повикат доктор или да оставят пациента да се мъчи.
Цялото това преживяване ме накара да осъзная, че уикендът е свещено време, което не бива да се нарушава от болести и дискомфорт.
Изводите:
Не се разболявайте през почивните дни!
Не се разболявайте и в петък следобед!
Не се разболявайте в провинцията!
Не се разболявайте, ако личният ви лекар е в отпуска!
Не се разболявайте, ако нямате пари!
