Българският княз Борис, син на кан Пресиян, бил възпитан в езическата религия. Негов родственик бил християнинът свети Енравота-Боян (брат на кан Маламир, виж 28 март), който преди да бъде убит предсказал, че българският народ ще бъде покръстен в Христовата вяра.
При една от многото битки между българи и ромеи, княз Борис пленил замонашения сановник Теодор Куфара. Той успял да посее в душата на българския княз семето на вярата в Христос. А при поредната война с Византия, Борис се съгласил на мирен договор, като сред условията било и българският княз да се покръсти. Така в 865 г. той бил кръстен и приел за второ име Михаил, тъй като император Михаил му станал кръстник, припомня БТА.
Веднага започнала подготовката за покръстването на народа. За целта цариградският патриарх Фотий, по молба на княз Борис-Михаил, изпратил в България епископи и свещеници, които да учат народа на вярата в Христос и да го кръщават. Заради тази негова дейност свети Борис е наречен равноапостол. После се постарал и за просвета на народа на славянобългарски език, за което много помогнали светите Климент и Наум Охридски. През 889 г. княз Борис-Михаил се отказал от престола и постъпил в манастир, като оставил властта на сина си Владимир. Но той се опитал заедно с болярите да върне езическата вяра и затова бащата-княз се върнал на престола и наказал сина си. Властта дал на най-малкия си син Симеон и се върнал в манастира. Там се упокоил в мир на 2 май 907 г.
На 2 май 373 г. е починал Александрийският архиепископ свети Атанасий Велики, голям богослов и борец за чистата вяра, участвал и в събора в древна Сердика (днес София) срещу арианската ерес през 343 г. Но паметта му се чества повече на 18 януари, заедно със свети Кирил Александийски, а днес е вторият, "летният" Атанасовден.
Имен ден празнуват Борис, Борислав, Борислава, Боряна.
