Всичко започна една съботна утрин. Тръгнахме към… Всъщност нямах право да питам накъде. Това беше единственото условие, за да се осъществи пътешествието. Липсата на указателни табели по пътя беше най-големият съучастник в заговора.
Успях да се ориентирам в коя посока пътуваме, докато хапвах баничка под плакета на една бензиностанция, на който, наред с другите неща, пишеше „община Ихтиман”. Само че това изобщо не ми помагаше да се ориентирам къде отиваме.

Всъщност обичам изненадите. Дори много обичам онова червейче, което те гризе ли, гризе отвътре. Много хора го наричат Любопитство. Аз не съм го кръщавала, но ако трябваше, щях да измисля по-оригинално име.

Малко след поредната спирка на бензиностанция, тъкмо когато се нагласих физически и психически за още дълъг път – пристигнахме.

Пред очите ми – сграда.
На сградата – табела.
На табелата – надпис.
Надписът гласи – „Училище за пилоти”.

Ще пилотирам самолет!

Другарчето ми в полета се казва – P2002 JF. На крилата му има надпис LZ-DBC. Той е от класа много леки самолети, двуместен, дълъг 6 метра и 61 сантиметра. Максималната скорост, с която може да лети, е 241 км/ч. Другото ми другарче е инструкторът.

Качваме се в самолета заедно. Следва кратък инструктаж кое какво е на таблото, за какво служат педалите, как да си поставя слушалките с микрофона, как се движи лостът за опашката и какво  кара самолета да завива. Трудно ми е да запомня всичко, въпреки че внимавам много. Прекалено развълнувана съм, за да мога да превключа на режим „обучение”. Емоциите ми са взели връх и като че ли не позволяват на нито една дума, казана от пилота, да стигне до гънките на мозъка ми.

Сега ти ще излиташ!

Е, това вече го чух. Ама, как така аз ще излетя, та аз дори автомобил не шофирам!

Изчакваме да мине самолетът, с който друг човек се упражнява да каца. Заставаме със самолета накрая на пистата и потегляме. Първоначално машината се движи бавно и плавно. Постепенно набира скорост. Държа с две ръце лоста за управление и се опитвам да бъда спокойна. Когато набираме достатъчно скорост, плавно го издърпвам към себе си. Колелата леко се отлепват от земята и за секунди се озоваваме във въздуха. Усещането е различно от всичко, което предполагах, че ще изпитам преди това. Не е като просто да летиш със самолет. Идеята, че ти го управляваш, че ти си издигнал във въздуха тази машина, че твоите ръце променят позицията на опашката и накланят крилата, за да смениш посоката, е опияняваща.

пилотиране на самолет

Докато гледам към хоризонта, към заснежените Маркуджици, към пясъчно-жълтите разорани ниви отдолу, към двете малки параклисчета, към щраусите, над които трябваше да завия плавно, защото са птици плашливи, забравих изобщо да се страхувам от факта, че за пръв път пилотирам.

Опитвам се да не кимам с глава, докато слушам пилота, а да му отговарям с думи. Опитайте - всъщност е трудничко. Инструкторът гледа напред и няма как да види моите движения. Пита ме как съм. Как съм? Прекрасно! На 1000 метра височина, рея се над ниви и язовири.

За да изпробваме смелостта ми докрай, правим едно стремглаво спускане към пистата, с което караме двама човека от персонала на летището да легнат на земята. След това бързо се издигаме нагоре и завъртаме самолета почти на 90 градуса. Буквално усещам как адреналинът ми скача със същата скорост.

Хареса ли ти? – пита ме инструкторът.
Супер е, искам пак! – отговарям без колебание.

Правим няколко кръгчета над язовир „Огоста”. Лека турболенция ме кара да подскоча и няма как да не го попитам какво се случва, ако на човек му стане лошо. Оказва се – нищо кой знае какво. Има пликчета за повръщане, може да се отвори люкът (от което обаче ще стане прекалено шумно и топло) и просто трябва да изчакаш самолетът да кацне.

Ако разполагате с повече време, може да летите до Рила, да кацнете на Боровец, да разгледате от високо язовир „Искър”, да се разходите до Варна и дори до Гърция. Училището за пилоти в Долна баня предлага теоретично и летателно обучение на пилоти, курсове, развлекателни полети с различна продължителност и други авиационни консултации. Полетът със самолет е един от най-оригиналните подаръци, който може да направите на хората, обичащи екстремни изживявания.

Кацаме, а хич не ми се иска да слизам на земята. Да витая в облаците мога от дете, но сега го направих професионално. Получавам сертификат за проявената смелост, а усмивката не слиза от лицето ми.

Това бяха най-бързо отлетелите 30 минути в живота ми. Отлетяха - в буквалния смисъл.