Водещите на „Преди обед“ вече 10 години са заедно в телевизионния ефир, а на фона на тоталното разделение, което цари в обществото ни, това си е истински подвиг. Как го правят?
Ето какво разказва Деси за Сашо пред списание EVA
Кой е Сашо?
Най-забавният човек, когото познавам. Талантлив актьор. Изключително енергичен, харизматичен, с бърза мисъл, страхотно чувство за хумор и добре изразено его. Умее да омайва околните, може да ти „продаде“ всичко, което поиска. Когато е в настроение, е най-добрата компания, която можеш да имаш.
Талант ли е това да работиш в екип или умение, което се придобива с практиката?
Категорично е умение, което се развива и надгражда с практиката. Изисква се уважение към другия, към неговата индивидуалност и качества, към приноса му, както и способност честно и ясно да му кажеш в очите, когато според теб нещо не е наред.
Коя е най-сериозната ви конфронтация през годините, в които сте рамо до рамо на екрана?
От перспективата на днешния ден не мисля, че сме имали сериозни сблъсъци. Най-много търкания сме имали по линията на опита ми в зората на „Преди обед“ да променя някои неща в Сашо. Сравнително бързо осъзнах, че няма да ми се получи и се отказах, което отвори възможността да създадем доста хармонична професионална връзка, в която различията ни се допълват, а не си пречат.
Опровергайте или потвърдете: легенда номер едно - че Сашо е недисциплиниран.
Ще го кажа така – спрямо моите разбиранията за дисциплина, има какво да се желае. Според неговите – всичко си е шест. Ето една от темите, по които сме на различно мнение. Легенда номер две - Деси ръководи парада в предаването. Предаването е факт, благодарение на труда на много хора. Ние със Сашо сме на витрината, но без всички, които са зад гърба ни, нещата не биха могли да се получат.
Спасявали ли сте се един друг? Не само професионално, но и в личния си живот.
Аз и друг път съм казвала, че приемам Сашо като един от учителите в живота си. Не защото съм го търсила за съвети или съм му плакала на рамото, а защото покрай работата ни в „Преди обед“ и перипетиите, през които минахме, докато се напаснем като екип и екранна двойка, научих много и израснах. Осъзнах колко безсмислен може да бъде опитът да променяш другия и да държиш всичко под контрол, колко вреден може да е перфекционизмът, когато е изведен в крайност. И че наистина няма смисъл да се връзваш чааак толкова, когато нещо се обърка.
Сходни ли са вкусовете ви за изкуство?
Сашо е киноман и всеотдаен геймър, както всички добре знаят. Редовно ми препоръчва сериали, аз също от време на време споделям, когато съм гледала нещо интересно. Допитвам се до него и когато имам „неясноти“, свързани с игрите, на които децата играят. Много ми е ценен като източник на информация в това отношение. Иначе Сашо е изключително талантлив актьор, гледала съм го във всички постановки, в които играе. Силни са и драматичните, и комедийните му роли. Ако трябва да отлича, бих казала Клеант в „Скъперникът“ (роля, за която получи „Аскеер“) и самоубиецът Франсоа в „Аз, досадникът“ – една великолепна комедия, в която играят с Мариан Бачев и която успява да ме разсмива отново и отново, въпреки, че съм я гледала няколко пъти.
Някой скрит негов талант, за който аудиторията не подозира?
Това, което може би малко хора знаят, е колко педантично гледа Сашо на прането си – зарежда се със всякакви видове прахове за пране и омекотители и изключително много се дразни, ако при пускането на пералнята бъде допусната грешка - да кажем смесят се тъмни дрехи с бели. Има и конкретни изисквания към простирането. Много съм се смяла на тези му истории.
Цялото интервю ще намерите в актуалния брой на сп. EVA.
