Лай Чи Уей е алпинист, спортен катерач и четирикратен шампион на азиатското първенство по скално катерене. Животът на елитния хонконгски алпинист се преобръща изцяло през 2011 г. - след тежък пътен инцидент той остава парализиран от кръста надолу. 

Уей споделя, че шест месеца след инцидента не можел да приеме действителността и факта, че завинаги е прикован в инвалидната количка. Тогава той започва да търси смисъла в своето съществуване. Този инцидент на практика прекратява кариерата му, но четирикратният шампион намира начин да продължи.

След инцидента той открива иновативен начин за катерене, прикрепя инвалидната си количка към система с ролки и така преди пет години изкачва 495-метровата планина "Лъвски скали", която за местните е символ на силата на Хонконг.

"Чудех се какво ме кара да продължа да живея? Можех просто да се откажа и да не правя нищо, но аз реших да продължа да правя това, което обичам", казва Уей. 

Споделя още, че подкрепата и обичта на хората около него - тази позитивна енергия, са и причините той да продължи с катеренето.

И така до тази година, когато на 17 януари Лай Чи Уей става първият човек в Хонконг, изкачил в инвалидна количка повече от 250 метра от небостъргача "Nina Tower". Поради опасения за безопасността на катерача 10-часовото изкачване е прекратено, когато само 70 метра делят Уей от заветната цел.

Въпреки това усилията на елитния хонконгски катерач помогнаха за набирането на над 5,2 млн. хонконгски долара (около 670 хил. щатски долара) за фонд, подпомагащ хората с увреждания.

"Наистина исках да довърша изкачването, но както при катеренето, така и в живота, има много неща, които не можеш да предвидиш. Изпитвам съжаление, но дадох всичко от себе си", казва Уей след изкачването.

Целта на катерача е да даде гласност на хората, които страдат от травматични увреждания на гръбначния мозък.

"Някои хора не разбират трудностите на хората с увреждания, някои хора мислят, че ние винаги сме слаби, имаме нужда от помощ, имаме нужда от съжалението на хората… Но искам да кажа на всички, че не е задължително да е така. Не трябва да се гледа на хората с увреждания като на слаби", споделя още той пред "Ройтерс".