Без музика, само машинки и ножици. Така са озвучени столични салони от август месец насам. Причината – проверки на Министерството на културата. На 12 октомври предупредителната кампания бе прекратена, следващата стъпка са глоби от 200 до 2000 хил. лева. Защо подрязаха нотите на салоните? Коя музика е позволена и коя не? Колко струва да бъдеш легален?
„Защо, трябва да плащам, за да слушам радио?“
Това се пита Иван Минчев, собственик на фризьорски салон. Това се питат и всички останали в бранша. Отговор дава законът за авторско право, в своя Раздел 3, глава 7, чл. 58, където се казва, че когато ползвател (в случая салон) пуска дадено произведение (запис, клип, концерт, аудиокнига) пред неограничен брой лица (в случая клиенти), салонът осъществява публично изпълнение. Накратко, всяка една музика (компютър, радио, флашка, стрийм платформа), която е част от даден бизнес, не се слуша, а се разпространява. Разпространява ли се, трябва да се плаща. Как, на кого и за колко?
”Глобата не е сумата на лиценза“
Това заявява за „Тази сутрин“ София Щерева, изпълнителен директор на ПРОФОН. В репортаж по темата тя изтъква сумата от 50 лв. на година като достатъчна за узаконяване на музиката в салон. Истината е малко по-различна.
В портала „МюзикПро“ всеки бизнес, ползващ музика, може да лицензира своя обект. Цената се определя от квадратурата. В случая на Иван, става въпрос за 80 кв. или 206 лв. на година (без ДДС). Четири пъти повече от 50, нали?
Когато регистрираш своя бизнес в "МюзикПро", уреждаш правата за излъчване на всяка чуждестранна и българска музика. Или поне на тези артисти, които имат договор с двете дружества за авторски права у нас. Лицензираш ли ги, няма значение дали ще пускаш музика от радио, ТВ или интернет.
