Фотографката Роуз Лин Фишър (Rose-Lynn Fisher) прави снимки под микроскоп на сълзи, изплакани по различни поводи. Събира снимките в специален фотопроект книга, наречен "Топография на сълзите".
Започнах проекта в период на много промени, загуба и обилни сълзи. Имах излишък на суровина.
Снимките са направени с микроскопи и малки камери, като са увеличени над 40 пъти. За целта сълзите се оставят да изсъхнат върху предметно стъкло, след което подробно се разглеждат.
„Първата сълза, която разгледах така, приличаше на пейзаж, видян от самолет. Тогава се запитах дали една сълза от мъка ще изглежда по-различно от една сълза от радост.”
За една година Роуз Лин Фишър успява да събере над 100 впечатляващи снимки на сълзи. В проекта включва както нейни лични, така и сълзи на приятели. По-интересното е, че сълзите са изплакани по различни поводи. Има сълзи от въодушевление, тъга, яд, отхвърляне, смях, при прозявка, рязане на лук, сълзи на новородено и др.
Оказва се, че също като отпечатъците на пръстите или снежинките, всяка сълза изглежда по различен начин и не могат да се видят еднакви. Дори две сълзи, изплакани заради една и съща емоция, под микроскоп изглеждат по различен начин.
От научна гледна точка сълзите се делят на базални, рефлекторни и емоционални. Сълзите са най-първичният начин, по който можем да реагираме на случващото се в живота. Те са отражение на вътрешния си свят.
„Сълзите съдържат белтък, минерали, хормони, антитела и ферменти. Топографията на сълзите е каталог с пейзажите на нашите емоции.”
В първия си проект фотографката заснема с микрокамери и микроскоп телата на пчелите. Докато ги наблюдава, Роуз открива връзка между начина, по който пчелите изглеждат и техния начин на живот.
