Влизаме в сезона на маскарадите и карнавалните шествия по света. Цялата тази дандания и шумотевица, вълнения и жажда за забавления, породиха у мен някои мисли и разсъждения...

Днес по традиция се счита, че маската служи за прикритие на лицето зад маската и на душата зад лицето. Виждането на живота като театър, в който си длъжен да играеш роля и да носиш съответната маска е може би едно от най-разпространените. Затова и често се случва в даден момент да надникнем под маските на хора, които сме познавали от години и да останем

ужасени... или очаровани...

Например, в екстремна обстановка под маската на студенина, равнодушие, дори жестокост, наложена от страх да не бъдат уязвени и наранени, откриваме чувствителни, нежни, добри същества. И обратното. Липсата на съвест, коравосърдечието, егоизмът нерядко се крият под най-благовидни маски. Великият майстор – разказвач Оскар Уайлд прекрасно илюстрира именно това, извайвайки до съвършенство образа на "Добрият приятел" в едноименния си разказ.

Понякога сами решаваме да сложим една или друга маска, но в повечето ситуации под принудата на криворазбрани обществени порядки. Слагайки ги, ние се обезличаваме, ставайки анонимни актьори на някакъв измислен не от нас сценарий.

В описаното отношение към маската и театъра на живота всъщност е заложен стремежът да представиш нещо друго, прикривайки добре собствената си същност. Може би това е и най-разпространеното мислене за отношението човек – маска и маска – житейска роля. Това е и една сравнително млада традиция, наченала се в театъра на Древна Елада; преминала през спектаклите на Католическата църква; през маскените балове и карнавалните шествия в Западна Европа; за да достигне кулминация в пищната вакханалия на карнавалите в Рио.

Продължава >>