Не четете тази книга, ако всички мъже са ви обичали и никога не са ви изоставяли.

Не четете тази книга, ако имаше тигани и фурна, но никога в живота си не сте ги използвали.
Не четете тази книга, ако сте напълно щастлива и нямате нужда от нищо друго в живота си
Не четете тази книга, ако предпочитате заведенията за бързо хранене пред домашно приготвените ястия, които ухаят на свежи подправки.
Не четете тази книга, ако проблемите на другите не ви интересуват и нямате проблем със съвестта, виждайки големи тъжни очи.

Защото „Убежище в Париж” на Корин Ганц ще ви разкаже за разнородните проблеми на 3 жени и начина, по който те случват промяната в живота си. Защото всяка жена има своите демони – килограмите, външния вид, избухливия съпруг, горчивите тайни от миналото. Това е безспорно. Различен е само начинът, по който се справяме с тях – искаме ли промяната или ни е по-лесно да се правим на жертви, ще стопим ли тези 5 излишни килограма, или ще обвиняваме несправедливия живот, ще се опълчим ли срещу домашния си насилник, или ще прекланяме кротко глава, оправдавайки се с децата.

Да отприщиш щастието в живота си

Ани, Лола и Алтея са трите жени, всяка със своя лична история, които променят живота си в рамките на 509 страници. Има изневяра, смърт, анорексия, наркотици, готвене, съпруг насилник, деца, секс на дюните на Сен Тропе, йога... Изобщо трите жени са абсолютно пълнокръвни образи – нещата, които им се случват, могат да се случат на всеки. Смущенията, радостите, хуморът им, причините да вдишват и да издишват дълбоко могат да са емоциите на всяка една от вас. Те вземат решение да дадат друга посока на живота си – съзнателно, леко страхливо, с желание за по-добро бъдеще. А смелостта им отваря вратата на щастието – за някои само леко открехване, за други с ритник.  

Любим цитат от книгата:
„Въпреки изтощението, не можеше да усмири тази новопоявила се способност, това проклятие – сега тя усещаше нещата.”

Оценка от 1 до 10: 6
Макар да е книга за промяната в живота на тези жени, тази книга няма да промени вашия личен живот. Романът има своите слабости и клишета и след като затворите последната страница, едва ли ще си спомняте много от моментите, които ви е разказал. Но определено ще имате приятни моменти, докато го четете. Книгата е за онези моменти, в които жената иска да остане сама със себе си, да си сипе чаша вино и никой да не я закача!