Завладяваща обиколка из любопитната история на западната цивилизация, разказана чрез най-емблематичното ѝ изобретение – книгата. "Тайната библиотека" разказва за малко познати факти от "дрешника" на литературата на Запада от Античността до днес.
Наред с всеизвестни заглавия, помогнали за оформянето на представата ни за света, в който живеем, британският преподавател, автор и блогър Оливър Тиърл ни запознава и с някои от по-пренебрегваните детайли, които могат да бъдат открити из рафтовете на библиотеките от миналото. Читателите ще научат за забравения романист, надминал Дикенс по продажби, за жената, която става първият публикуван поет в Америка, и за ексцентричния пътешественик, внесъл вилиците в Англия.
"Тайната библиотека" обаче пропуска българската следа в разказа за европейското литературно наследство. Ето защо по идея на издателство "Ентусиаст" писателката Боряна Дукова се заема да допълни книгата специално за родните читатели, като представя три очерка за големи фигури в нашата поезия и проза – Пейо К. Яворов, Димитър Димов и Яна Язова. "Нямаше как да пропусна и Яна Язова, върху чиято история бях работила в продължение на години. В "Тайната библиотека" предлагам факти от живота и творчеството ѝ, които не съм засегнала в романа за нея "Извън редовете", споделя Дукова в предговора.
"Тайната библиотека" не е замислена като списък на стоте книги, повлияли най-силно върху развитието на човешката цивилизация, или пък като компилация от "книги, които всеки трябва да прочете" – някои от произведенията, които дискутира авторът, така и не са достигнали до нас, а едно от тях вероятно дори не е съществувало.
Това е смесица от любопитни факти, бърза обиколка из въображаема библиотека, пълна с известни и не дотолкова познати заглавия. Всяка една от книгите разказва по нещо за времето, в което е написана. А взети заедно, те ни дават интригуващи отговори на десетки въпроси.
Оливър Тиърл е преподавател в Университета на Лъфбъроу, Великобритания. Изследванията му са насочени към литературата в периода 1880–1930 година и по-специално – поезията на ХХ век и раждането на модернизма. Паралелно с това Тиърл e oсновател на профилирания блог interestingliterature.com с над 15 милиона посещения от създаването му досега.
Прочетете откъс от "Тайната библиотека", която излиза от издателство "Ентусиаст". >>>
АНТИЧНОСТТА
Наследството на старите цивилизации може да бъде видяно навсякъде около нас: демокрацията, театърът, лирическата поезия, олимпийските игри, една огромна част от философията и архитектурата също водят началото си от Древна Гърция. Но не само науката и изкуството, всекидневието ни също е обусловено от древните ни предшественици. Вземете езика: има толкова много латински фрази, които все още използваме: carpe diem ("улови мига" – стих на Хораций) или in vino veritas ("във виното е истината" – Плиний Стари). Много англичани носят в джоба си частица от Вергилиевия епос "Енеида", и по-точно фразата decus et tutamen ("украса и защита"), която е изписана по ръба на монетата от един паунд. Американските пари също носят латинска фраза: e pluribus unum ("от многото – едно цяло"*), която ни води към друг текст на Вергилий. (За наше удоволствие там става дума за рецепта за песто.)
Тези факти впечатляват още повече предвид обстоятелството, че голяма част от трудовете на класическата литература, философията, естествените науки и математиката по различни причини не е достигнала до нас. Само си представете какво би било, ако някои от тези творби бяха все още в библиотеките ни. Помислете си какво богатство щяхме да притежаваме, ако разполагахме с всичките пиеси на Софокъл – около сто на брой*, – а не само със скромните седем, които са се запазили до наши дни. Днес никой няма възможността да изучава Аристотеловата теория на комедията – втората част на трактата му "Поетика" – в университета по простата причина, че до нас не е достигнал нито един екземпляр от нея.
Предвид факта, че тези творби са маята, от която е замесена моята книга, ми се струва удачно да започнем с Древния свят, защото именно там се появява първата книга в света. Приема се, че най-старата книга, съдържаща няколко страници (което показва, че не е бил просто голям свитък), е Златната книга на етруските, написана преди около 2500 години. Тя съдържа шест големи листа, изработени от двайсет и четири каратово злато, свързани със златни пръстени, оформящи единен предмет, който можем да наречем "книга". Открита е чак в средата на двадесети век и за съжаление е написана на етруски език, който на практика не познаваме. Това е причината преводът ѝ да бъде, меко казано, трудна задача. Светът и до днес няма представа за какво се говори в нея.
За щастие има голям брой други поетични творби, драматични произведения, научни, литературни и философски трудове, които можем да дешифрираме и да прочетем. Затова, вместо да си блъскаме главите върху неразгадаемите букви на етруски*, нека погледнем към някои от по-лесните текстове.
ЕПОСЪТ НА ОМИР
Светът познава Омир с двете му епически поеми: "Илиада" – обширен разказ за Троянската война, и "Одисея" – за подвизите на Одисей по пътя му до Итака. "Илиада" е първата голяма творба на Западната цивилизация, написана вероятно около VIII век пр.н.е. Тя разказва за десетгодишната война между Троя и няколко гръцки държави, като поставя фокуса върху последните дни от конфликта. В нея можем да намерим описание на всички открояващи се личности на епохата, като започнем от невероятните амазонки (женитe воини, наричани от Омир antianeirai – "равни на мъжете") до героите победители като Агамемнон и Ахил. И всички те започват с буквата А.
Кой е Омир обаче остава загадка за нас. Дори не сме сигурни кога и колко дълго е живял предвид онова, което е направил. Точната природа на композицията на "Илиада" също остава загадка. Вероятно епосът е бил част от устната традиция в Древна Елада, която чак по-късно е била записана*, но дали Омир е слепият бард на легендата, остава неясно дори и сега, близо три хилядолетия по-късно.
Викторианският писател Самюел Бътлър смята, че Омир е бил жена; други твърдят, че по "Илиада" са работили много творци*.
Описаните в поемата събития влияят върху различни аспекти от всекидневието ни. Историята за хитрите гърци, които влезли в града на враговете си, скрити в голям дървен кон, ражда "троянския кон" (компютърен вирус, който прониква в компютъра ти, като се представя за полезна програма). Образът на Хектор дава на английския език глагола to hector – измъчвам, тормозя някого. А ако искаме да насочим вниманието към някаква слабост на иначе непобедим човек, говорим за ахилесовата му пета, споменавайки слабата точка в тялото на гръцкия герой. (Интересно, но Омир не споменава за тази история, която, изглежда, е добавена по-късно. В "Илиада" Ахил не е неуязвим. В един момент една стрела дори се забива в лакътя му и го залива с кръв.)
Онова, което всички приемат като истина за "Илиада", всъщност не е така: а именно, че тя разказва за войната между троянци и гърци. Както сочи Ричард Дженкинс в своята "Класическа литература", тези хора не са се смятали за гърци – това название е наложено от римляните. Те са се наричали "елини", като дори тази дума не е коректна, защото в "Илиада" Омир ги нарича ахейци, данайци, аргиви, но никога гърци или елини*. И още нещо – Троянската война трае десет години; Омировата "Илиада" покрива само последните няколко седмици, а двайсет и две от двайсет и четирите песни разказват само за няколко дни от тях.
В древни времена са приписвали на Омир не само "Илиада" и "Одисея", но и още няколко творби. Сред тях е и хумористичната поема "Маргит", взела името на своя невероятно глупав главен герой – толкова глупав, че не знаел кой от двамата му родители го е родил. Въпреки че по-голямата част от "Маргит" не е достигнала до нас, знаем, че в древни времена поемата се е радвала на огромна популярност. Философът Филодем пръв използва фразата "глупав като Маргит", но след него много писатели и мислители също прибягват до нея, което означава, че по онова време поемата е била известна. Поговорката за лисицата, която знае много неща, и таралежът, който знае само едно, но много важно нещо, също произлиза от "Маргит".
Но сигурен ли е светът, че "Маргит" е написана от Омир? Учените имат своите съмнения. В своя трактат "Поетика" един голям авторитет като Аристотел приписва поемата на Омир, но много други свиват устни и извеждат на преден план друг древногръцки писател, Пигрет*, като по-вероятен претендент за авторството. Още една поема, която Аристотел приписва на Омир, но други изследователи сочат различни автори, е "Батрахомиомахия", което се превежда като "Войната на жабите и мишките". В общи линии това е една пародия на Омировата "Илиада", като гърците и троянците са заменени със земноводни и гризачи. Така авторът се надсмива над героите в оригиналната поема. Нека отбележим, че от самото начало – или почти от самото начало – западната литература се надсмива над себе си.
В тази поема царят на жабите пренася царя на мишките през едно езеро. По средата на езерото двамата виждат водна змия. За да се спаси, царят на жабите инстинктивно се гмурка под водата, хвърляйки несъзнателно царя на мишките от гърба си. Горкият мишок се дави, неговите хора (извинете, неговите мишки) обявяват жабока за жесток убиец и се заклеват да отмъстят на него и на хората му (извинете, на жабите му).
Поетът от Елизабетинската епоха Джордж Чапман превежда "Батрахомиомахия" на английски, но когато Кийтс пише своя сонет "Пръв поглед върху Чапмановия Омир", най-вероятно не е имал предвид поемата за жабока и мишока. Сатиричната творба е изкривен портрет на войната в Омировата "Илиада", в същото време показва безсмислието на Троянската война, на външния блясък на войските и героите в нея. В "Батрахомиомахия" войната не е нищо повече от жалка махленска свада. Но поемата е не само едно от първите комедийни произведения, но и първата антивоенна книга.
БАСНОСЛОВНИЯТ ЕЗОП
Когато Пигрет – или който и да е истинският автор – пише своята "Батрахомиомахия", традицията за включване на образи на животни в литературата е отдавна установена практика. Историите с животни имат за цел да дадат съвет за морала на хората, но и за постигане на комичен ефект. Най-ясният пример за това са басните на Езоп. Една от неговите басни дори започва с жабок, който носи на гърба си мишка, за да я удави в средата на езерото. Според Диалозите на Платон Сократ прекарвал времето си в затвора, като пишел поеми, основаващи се на басните на Езоп.
* Цитат от Цицерон ("За достойнството"). Девиз на аверса на герба (Големия печат) на САЩ, който се вижда и на паричните знаци. Състои се от 13 букви, символизиращи първите съединени щати, като изтъква тяхното единство и принадлежността им към една нова нация. При Вергилий (ако той е авторът) се изтъква възможността да се смесят няколко цвята, за да се получи един нов – бел. ред.
* Приписват му се 123 – бел. ред.
* Всъщност етруската азбука може да се чете (тя произлиза пряко от гръцката), но езикът не се разбира, понеже няма нищо общо с индоевропейските езици – бел. ред.
* Смята се за установено, че "Илиада" и "Одисея" са записани през VI в. пр.н.е. по заповед на тирана на Атина Пизистрат – бел. ред.
* Всъщност теориите за произхода на "Илиада" и "Одисея" са две: "унитарна" (т.е. авторът е един, вероятно Омир) и "аналитична" (т.е., че те са плод на компилация). В последно време и с прилагането на най-новите технологии за изследване на текстовете за най-вероятно се смята, че авторът е един с евентуални малки по-късни добавки – бел. ред.
* Името "елини" произлиза от името на Селена, богинята на Луната, т.е. "лунни хора". Те са се осъзнавали като единен народ с един общ език, а изброените от автора имена, които им дава Омир, се отнасят до отделните елински племена. Що се отнася до етнонима "гърци" (graeci), това е самоназванието на елините колонисти в Южна Италия. Името е влязло в латинския, а оттам и в останалите европейски езици – бел. ред.
* Живял в Халикарнас в края на VI – началото на V в. пр.н.е. – бел. ред.
