Брус Уилис отново се завръща – не просто в роля, която много му приляга, а и във времето. Причината не е в, да речем, пластична операция, защото не му е нужна, а в петия му филм за 2012 и заплетения сюжет, спретнат от Райън Джонсън.


“Looper: Убиец във времето” е фантастичен трилър и то не само, защото ни разхожда из годините с убийствени скокове през 30. А и поради куп други причини. Една от тях е сериозно набиращият скорост Джоузеф Гордън – Левит, който май-май участва в онези “специалните” или по-просто казано - по-добрите филми през последните две години – “Генезис”, “Черният рицар”, 50/50, а ако врътнете кинолентите му по-назад, ще го видите в още доста разнообразни превъплъщения, че даже и в “10 неща, които мразя в теб”. Е, да и в “На гости на третата планета”, разбира се.

Освен талантлив актьор с добър вкус за избора си на роли, Джоузеф е и изпълнителен продуцент на “Looper: Убиец във времето”. Дали има нещо общо с участието на Емили Блънт или Пайпър Перабо в лентата, няма особено значение. По-важното е, че третият му съвместен проект с режисьора и сценарист Райън Джонсън е от онези редки напоследък филми, по-скоро явления в киното, в които хем има история, хем научна и фантастика, хем много екшън, а за капак – и морална поука.

Сюжетът накратко ни прехвърля в 2072г., когато пътуванията във времето са възможни, но за сметка на това са нелегални. Затова, като всяко много хубаво нещо, са “държани” от престъпни групировки, които се справят с неудобните “звена”, убивайки ги още преди да са се превърнали в проблем. С много хай-тек мобилни планове (ще почакаме и ние), луупърът Джо (героят на Джоузеф Гордън – Левит) си изкарва прехраната (и парите за наркотици) именно по този начин – един куршум и бум - труп на човек, който даже не съществува съвсем в тази реалност. Това продължава почти безоблачно до един пореден слънчев ден, в който се оказва, че Джо трябва да убие бъдещото си “аз”. И така, ето ви не просто заплетен сюжет, а истинска кинофльонга, в която трябва да избирате дали да сипматизирате на младия Джо, на стария (Брус Уилис), а защо не – на едно прекрасно малко дете, в чиято роля се подвизава Пиърс Гейгнън. Сериозно име за хлапе, но пък е точно каквото подобава на млад талант с блестящо бъдеще – в това наистина не се съмнявам.

Малко по малко Джо разбира, че пеперудените ефекти не са съвсем пролетна омая и че настоящето е шведска маса с множество възможни бъдещи пътеки, в коeто всяка стъпка предопределя нова посоката и чертае поредна, не по-малко истинска... реалност. Ще може ли обаче да извърти нещата така, че да изживее своя си живот различно от този на едното си възможно “старо аз”? Или пък 30-години по-старият Джо ще спре младото си себе си и ще го принуди да последва неговия, вече извървян път?

С чудесна режисура, приятно операторско майсторство и барнати детайли, убиец във времето отново връща татко Брус в ролята на пътешественик във времето и ни представя едно ново детско лице, което вече сме си записали в базата с “любими”. А въпросите за възможностите, за предопределението на съдбата, за избора и за паралелните реалности, рядко са били представяни по-интересно. Е, да, “Ефектът на пеперудата” може да се похвали с Аштън Кътчър и има още някои прилики, но пък и Джоузеф въобще не е за изпускане.

Ще разберете защо по кината - предпремиерно още от петък (28 септември).

Вижте и трейлъра