Наскоро окото ни беше уловено и запленено в социалните мрежи от една фотопоредица, която по изключително красив и изчерпателен начин ни докосва до една от множеството красоти на столицата ни - красивите улични врати в София, които сякаш са на изчезване. Фотопоредицата "Останалите" на Мирослав Каремов пък идва като антипод на това, опитвайки се да улови в десетки кадри духа и естетиката на Стара София, като резултатът е повече от впечатляващ. Какво го е вдъхновило за фотосерията? Колко врати е успял да заснеме и кои квартали е обхванало приключението му? На коя улица според него се намира най-забележителната улична врата от всички, които е виждал някога? Срещаме се с Мирослав, за да ни разкаже всичко любопитно за "Останалите" - красивите софийски врати на изчезване.
Как се вдъхнови за фотопоредицата "Останалите"?
Не беше замислено. Не от скромност уточнявам, а понеже работата ми е свързана с визуални изкуства и поглед. Снимките нямат никаква претенция за документиране, качествено професионално заснемане, някаква художествена стойност, търсене или изчерпателност... Снимам с телефон и единствено, за да си запазя „нещо“. Снимам любителски и за лична употреба. Интересни обекти са ми често детайли на стари фасади, релефи – останали архитектурни елементи. Не защото харесвам само „старотии“ - определям се като съвременен човек и любопитен за тенденциите, но новите неща, които виждам в София рядко ме впечатляват, визирайки архитектура или дизайн. Имам „зрителна дискриминация“ и като снимам, дори несъзнателно не включвам в кадър рекламни табели, климатици, ПВЦ дограми и подобни - затова се вторачвам повече в детайлите или абстрактни пространства, текстури. Някакъв рефлекс.
Така откривам за себе си и по-скрити или забравени неща в града. Идеята дойде, след като скоро забелязах една хубава врата и си дадох сметка, че не заставам често фронтално спокойно и да снимам просто хубава врата в София. Цялата врата със стъпалата, колоните, арката – без нищо, което да ме подразни в кадъра. По-късно потърсих „врати“ при снимките си в Гугъл. Учудих се, че имам много малко заснети цели врати, понеже съм снимал детайли, избягвайки куп елементи. Едва няколко врати. А от чужбина ми излязоха десетки заснети. Една сутрин през уикенда решихме да се разходим със съпругата ми, която също снима - част от заснетите врати са нейни. Снимахме няколко, постепенно стана зарибяващо. Толкова са нарядко, не си давахме сметка. Шегувахме се, че е на късмет да попаднем на хубава врата... Я, врата! Попадение! Я още една! Първият ден извървяхме около 15 км при - 6 градуса и леден вятър.
Вече бяхме на лов за врати. Вечерта наредих снимките на вратите една до друга на компютъра и се учудихме колко са много и различни. В следващите дни продължихме. Почнах да обръщам внимание и на врати, покрай които много пъти съм минавал, но не съм забелязвал особено. Вдъхнови ме идеята да обходя познатите райони, където съм забелязвал малко или много повечето врати и да ги наредя на едно място – просто да ги огледам наново. Вратите са свързани със средата ни.
На изчезване ли са красивите софийски врати от улиците на града?
Красивите... Давам си сметка, че това са останалите от Стара София. Три поколения. В една от последните ми разходки обърнах внимание (не че не съм знаел), че на повечето красиви фасади в София – паметници на културата, големи административни и жилищни сгради, училища и т.н. - липсват оригиналните им, или поне подходящи като стил и изработка врати. Като пътувам някъде навън, огромно впечатление ми правят вратите – те са основна и неделима част от лицето не само на сградата, но и от облика на улицата, стила на квартала... Будапеща, Виена, Париж, Барселона, Загреб, дори в Солун или румънския Сибиу последно, където забелязах страхотни врати, брави, обкови, фасади, улици с настилки, колчета, табелки и т.н. Става въпрос за историческите центрове на тези градове.
У нас запазените врати са пребоядисвани грубо многократно, налепени със стикери и реклами, надраскани, с различни грозни табелки, неподходящо остъклени, пробити за кабели, с неуместни брави, зад климатици, с добавени някакви козирки, пощенски кутии, безумни прагове, стълби с различни по стил и цвят плочки, лампи или друго... Като цяло в централната част няма врати – изчезнали са (красивите).
Малко останалите стари красиви врати изглеждат, като измъчена жертва на времето. Изчезващи... На булевардите "Мария Луиза", "Витошка", "Пиротска", "Христо Ботев", "Дондуков", "Цар Освободител" и т.н. - останали са няколко фасади на сгради с история и на приземния етаж – нещо страшно. Сгради, които са като изкормени. Реших да снимам не просто запазени врати, но и такива в които има или няма живот, но е останало нещо автентично... каквото е останало. Някои хубави врати са само призраци в необитавани сгради, неползвани, неотваряни отдавна врати. Преглътнах нечистите кадри. И застанах пред тях фронтално. Щрак, две секунди, – следващата.
На коя улица според теб се намира най-забележителната улична врата от всички, които си виждал?
Нямам любима! Няколко много ми харесват. Най-вероятно любима би ми била някоя разкошна, която вече е изчезнала. От улица "Търговска" например. Обаче една ми стана особено интересна! На "Орлов мост", "Цариградско шосе" 1. Живяхме в района три години, минавал съм стотици пъти и не мога да си представя, че съм пропуснал уникално красива къща в стил Бел епо̀к – изоставена на вид, която я прави и по-загадъчна. Странното беше, че след като я щракнах и „открих“, на следващия ден ми попадна книгата - „Незабравена София“ на Тони Николов. Отваряйки я, видях снимка на вратата и зачетох разказ за генерал и Къщата с кокичетата. Много интересна история и книга. Колко ли любопитни истории има изобщо зад и пред тези стари врати!
Колко улици успя да обходиш в София, за да реализираш фотопоредицата си?
Извървяхме около 90 км за седмица. Малки улици, по-големи и булеварди само в централната стара част на София.
Колко врати успя да заснемеш общо и кои квартали обхвана приключението ти?
Много врати, но си давах сметка колко са малко на фона на извървяното и разгледано. Което ги направи по-ценни. Временно селектирах 173. В районите "Оборище", "Възраждане", "Средец", "Лозенец", "Триадица" и малко около тях. Не успяхме да обходим всички улици, разбира се - убеден съм, че сме пропуснали много, вероятно повечето! Разходката беше на първо място. Идеята беше да се виждат от улицата – достъпни, част от средата ни. Иначе си представям какви врати има в някои къщи – посолствата... Въпреки това имаше моменти на подозрително провиране, какво ли са си помислили някои хора...
С какво чувство гледаш на тази поредица? Защото името й "Останалите" сякаш е по-скоро изпълнено с тъга и носталгия по едни по-красиви времена в сравнение с днешната естетика?
Смесено чувство. Отделно, като човек, който се занимава с графичен дизайн и има някакво отношение към архитектура, изкуство, качествено визуално представяне на нещата и осмисляне на концепция... А това не е било „проект“ - получи се спонтанно, и тръгна от там, че споделих снимките с приятели в пост, който оставих публичен. Самата идея е обикновена, клише, а и много други са снимали врати. Та малко ме смути от шума около тях. Учудих се колко хора реагираха положително. Явно имаме нужда просто от напомняне за хубавото. Нямам носталгия, а „Останалите“ или „Изчезващите“, или..., не съм се замислял. Не ми идва да ги кръщавам. Всяка си е специфична и на по 100 години, а аз маркирах само името на албума, без тъга или въодушевление.
Вероятно след 10-20 години половината от тези врати няма да ги има. След като ги събрах и огледах наново се сетих, че през едната съм минавал пет години (в Строителния техникум "Христо Ботев") и още служи, през друга седем години минават децата ми в тяхното училище (38 ОУ), гласувайки влизам през тези на 1-во СУ, „излизал“ съм да се забавлявам в нощен клуб „Червило“ години наред, както и на Военния клуб, друга е на ресторант, където ни беше сватбата, покрай някои минаваме на път за работа, а вечер свети оригиналната витрина на сладкарницата до входа ни и т.н. Тези врати имат наистина различно значение, не са единствено функция или просто красиви, ами цял един свят който приемаме и ни приема...
Виждали сме много красиви подобни фотопоредици от различни места по света – Лисабон, Париж, Ню Йорк и още много други… Има ли места по света, където вратите да са ти направили изключително впечатление – къде и с какво?
Където и да отида ми правят впечатление. Най-вече със своята цялост и общ облик. Има и няколко стила, които са ми слабост – в градове, като Рим, Виена, Барселона, Валенсия, Лисабон, Будапеща, Париж... Не съм пътувал толкова, колкото съм искал и навсякъде, но мащабите и изяществото са на друго ниво. Което не ми пречи да се радвам и на малкото тук, даже ми помага да ценя още повече останалото в София, както и в Русе, Пловдив и други градове.
Възнамеряваш ли да направиш календар или албум с вратите на София, който туристите да могат да си купуват при посещенията си в столицата ни?
Нямам никаква идея и предвид. Подсказват ми няколко вече. Щях да подходя по съвсем друг начин в началото, ако беше замислено, като проект.
А да стартираш Инстаграм профил, където да качваш периодично красивите находки, на които попадаш?
Бих ги „колекционирал“ една идея по-бавно и внимателно, също и споделял май. Поне засега, като не изключвам профил в Инстаграм. На плакат ми изглеждат най-добре в момента. По отделно са ми малко по-тъжни, погледнати заедно ми излъчват повече сила и живот...
Би ли инициирал кампания за реставрация на такива врати, които не са в добро състояние?
Бих се радвал и подкрепил подобна инициатива. Уви, не съм реставратор, както и не бих могъл да управлявам сам подобен проект, но бих могъл да допринеса с малко повече внимание към тях. В този албум от врати има всякакви. От такива в превъзходно състояние, до такива, които нямат никакъв шанс да оцелеят и да бъдат реставрирани. И по различен начин разказват. Много символи носят. Старите врати имат двоен живот. За едни е свързан и със спомени, истории – там е хубаво да се потърси и запази нещо. На случайните пък палят въображението. Би било ценно не само да се реставрират някои, но ако имат интересни истории – да бъдат разказвани.
