На 30 октомври на български излиза заглавие със заслужено място в историята на американската, а и световната литература: "Лято на езерата" е първата книга на Маргарет Фулър - писателка, философка и журналистка от XIX в., известна с впечатляващата си ерудиция и висок интелект.
Изданието е важно, защото преводът на проф. Албена Бакрачева е първият превод на Фулър на български, а към него преподавателката по американска литература е добавила и послеслов, който задълбочено анализира творбата.
През 1843 г. Маргарет Фулър, вече добре позната и уважавана в трансценденталния кръг на Емерсън и Хенри Дейвид Торо, пътува с влак, параход, карета и пеша през района на Големите езера – тогава част от американския Див запад. Тъкмо в "Лято на езерата" тя описва това свое приключение.
Литературно-философският пътепис винаги се е противопоставял на лесната класификация; текстът е пътеписен, автобиографичен, социален, но и публицистичен. "Лято на езерата" е дълбоко размишление върху вътрешното пътешествие и самоизследване на Фулър.
Това е четиво, което отвлича читателя по особено красив начин във времето и пространството, за да му покаже живата реалност през очите и сърцето на авторката.
Мисълта и грижата за природата и нейните чудеса са основна тема в цялостното творчество на Фулър и "Лято на езерата" не прави изключение. Освен пътепис, книгата е и своеобразен природопис с елементи на антропологични записки, които изразяват интереса и уважението на авторката към индианците.
Според проф. д.ф.н. Албена Бакрачева Фулър е отправила взор към примамливата дивота на американския Запад във време, когато по всичко личи, че на "Дивия" запад му остава съвсем малко живот.
В послеслова си за "Лято на езерата" тя прави и любопитен паралел между описанието на Ниагарския водопад на Маргарет Фулър, с което започва книгата, и това на големия български писател Алеко Константинов, който посещава известната природна забележителност точно 50 години след американката.
Тази "българска връзка" не само емоционално, но и напълно основателно заделя място за "Лято на езерата" в измеренията на нашия литературен контекст от втората половина на XIX век, пише проф. д.ф.н. Албена Бакрачева.
"Лято на езерата" – първата самостоятелно публикувана творба на Маргарет Фулър, заема ключова позиция в развитието й като писателка, трансценденталистка и феминистка.
Сара Маргарет Фулър Осоли (1810–1850) е писателка, литературна критичка и философка, част от американския трансцендентализъм. Със своята ерудиция и бляскава интелигентност тя се откроява в новоанглийските културни среди от 40-те години на XIX в. и като познавачка на европейската литература в Америка. Описвана е като "гражданка на света", изпреварила времето си с активната си борба за женските права.
"Във време, когато родната й Нова Англия възторжено и всеотдайно пише своята "интелектуална декларация за независимост" (…) и се е посветила на изграждането на национална, американска културна идентичност, Маргарет Фулър свободно, целенасочено и вътрешно безконфликтно изживява и демонстрира своята веднъж завинаги изградена "безгранична" културна самоличност. И нищо чудно, че покрай неизменното впечатление за различност, което създава у американските си съвременници, както с перото, така и с ярката си – и независима – личност тя спечелва уважението и направо възхищението на своите велики новоанглийски сънародници Ралф Уолдо Емерсън, Хенри Дейвид Торо и Натаниъл Хоторн (именно тя е прототипът на Хестър Прин от романа на Хоторн "Алената буква")", казва проф. д.ф.н. Албена Бакрачева.
"Лято на езерата" от Маргарет Фулър излиза от издателство "Кръг".
