Предполага се, че филм с подобно заглавие може да е само някаква тийн история или оригинална тема за ученическо есе в началния клас, но можете да допускате подобни мисли само до момента, в който не видите произволен кадър от лентата с Мел Гибсън. Или пък трейлъра. Тогава ще разберете, че всъщност „Как прекарах лятната ваканция” (чието оригинално име между другото е „Get the Gringo”!) е суперкласически екшън, включващ опитен и съобразителен престъпник, корумпирани полицаи, затвори, картелни босове, задължителната изпаднала в беда мацка и много, ама много кинти… обаче е от онези със смисления сюжет. Освен това е забавен, а за да влезете както трябва в историята, филмът ви хвърля директно в скоростно коли-преследване на двама клоуни с ярко оранжеви коси, които бягат стремглаво от куките в близост до мексиканската граница. Единият от тях плюе кръв върху два сака с пари, а другият… е Мел Гибсън, чието смело сърце очевидно отказва да поомекне с годините. Поне на кино. 
И така дестинацията на „лятната ваканция” катастрофално (буквално и преносно) се прехвърля отвъд границата на САЩ и после ни отвежда в мексикански затвор за чудо и приказ. Това е сериозно – продуцентите, един от които е и чичко Мел, специално наемат човек, който щателно да прегледа бележките около реалния прототип на този експериментален зандан (на име „Ел Пуеблито”), където на затворниците съвсем наистина е позволено да си взeмат семействата, оборудван е с будки за метадон и хероин с „обслужване на място”, със заведения за по-заможните обществено-неполезни пакостници, с проститутки... В това своеобразно гето се раждат деца, умират старци и на практика (поне докато съществува) е истинско село на греха, в което трябва да си много наясно с правилата, за да оцелееш. Във филма ролята на "не питай старило, а патило" е отредена за едно много чаровно 9-годишно момче - Кевин Ернандес, което помага на нашия леко мистичен, но очевидно опитен в дебрите на престъпния свят главен герой да се ориентира в новата за него затворническа ситуация, където най-важното е да имаш пари и да не се закачаш с а) полицаите и б) големия лош мексиканец на върха на хранителната пирамида. С други думи - един хилав и не особено мил човек, който реално държи незаконния бизнес и коли и беси зад стените на затвора. А вероятно и извън него.
Тъй като режисьорът Ейдриън Грюнбърг прави своя дебют като шеф на снимките (преди това е бил асистент в „Трафик”, „Мъж под прицел” „Господар и командир” и все подобни), той не ни спестява никакви „потресаващи кадри” и не се хаби да цензурира пушенето, тупаниците или летящите наоколо капки кръв. Вероятно това е една от причините филмът да е забранен за киносалоните в САЩ и там да е достъпен само в платени онлайн сайтове. За наш късмет тук нещата все още не са чак толкова кастрирани в посока „цензура в името на обществото” и можете съвсем спокойно да си седнете в залата и да си го изгледате.
И да послушате плътния глас на нашето момче (без установено до финала име) във филма, който малко в стил старите детективски истории, вкарва по някоя забавно-обяснителна реплика зад кадър и по време на екшъна. Освен това и честно казано, с годините Мел става все по-хубав - някак още по-мъдър боец/престъпник/хитрец е вече.
(За заинтересованите, малко исторически данни - в крайна сметка през не много далечната 2002 истинският затвор - "Ел Пуеблито", в който цари това чудно беззаконново безредие, е затворен с акция на 2000 войници от мексиканската армия, които го обсаждат, изкарват отвътре затворниците и ги местят в новия "Ел Хонго".)
Вижте по кината от 11 май. От Форум Филм България.
