Когато истината излезе наяве:

Тя е далеч от илюзиите:

Не подлежи на социални норми и възприятия за красиво/добро, ама в момента:

Няма си подходящо време:

Нито се стреми да ти се хареса:

Или да те пощади:


Не й дреме дали ще я обичаш или псуваш:

Истината не си играе с очите/слуха, теб, но те човърка отвътре дори и да я зариеш с купища приказки, самозаблуди и измислици:

Не се опитва да мимикрира:

Не се прави на нещо, което не е:

Не й пука за мнението ти:

За фините ти сетива:

За това, в което ти се иска да вярваш:

Истината е силна, упорита, безапелационна и оживява и след сблъсък с действителността:

А действителността не я убива, както прави с илюзиите:

Защото тя просто е:

 

Каквато е била/ Каквато е сега/ Каквато ще бъде:

 

И точно за това истината е красива. А илюзиите не са.

Вдъхновението за този материал дойде от блог на име “A Study of Feminine Beauty”. Някои от жените на снимките в него отговарят на идеалите, други създават свои собствени параметри за красивото. Подобно на “всички щастливи семейства си приличат, нещастните са нещастни по своему” и тези мацки запазват индивидуалност, защото са несъвършени, дори и когато всъщност са.