Когато прочетох "50 нюанса сиво", си казах – “Боже, никой не може да ми върне времето, изгубено в четене на тази книга, то е безвъзвратно и безцелно отлетяло“. После я дадох на приятелка и предварително й се извиних. Затваряйки последната страница на "Хотели. Втора стая", си казах - "А можеше да се наспя".

Убедих се обаче в едно - когато французите раздават шамари, та било то и словесни, го правят наистина умело и с шик. Авторката на трилогията - Ема Марс, успява да изгради един изострено сексуален космос за своите герои, в който те се чувстват особено комфортно, а читателят наднича с безкрайно любопитство, без да чупи стратосферата им. 400 страници, заредени с толкова сексуално напрежение, че ако решите да си запалите ароматна свещ, докато четете, със сигурност ще лумне пожар.

Накратко, историята е следната – главната героиня е Анабел (Ел), която в деня на сватбата заменя Давид за брат му Луи. И двамата са секси богаташи с доста разкрепостен сексуален вкус. Неочакваният арест на Луи, повод организирана от него изложба, се оказва повратна точка за зародили се съмнения за вярност и лоялност. Проявявайки типичен женски инат, Ел се впуска в заплетена детективка история, с намесени бивша първа съпруга, две забулени в тайна осиновявания, брак между брат и сестра, записи със секретни камери и, разбира се, един хотел.

Сексуалните сцени
Няма да скрия, че си набелязах 2 неща, от описаните горещи сцени между Луи и Ел, които мисля някога да пробвам. За разлика от "50 нюанса сиво", тук между главните герои има чувства, и то взаимни. Този факт, плюс романтчината гледна точка на френската авторка, няма как да не са предпоставка за много нежност, чувственост, приятен експериментаторски дух и разголена откровеност във всеки ред, описващ актовете на интимност между Луи и Ел. И по-конкретно – 10 часа секс, всеки от които сравнен с отношение към цвете *вдъхване на ухание, отстраняване на венчелистчета, откъсване на плодника и т.н., оргии с кринолин и маски, вибриращи слипове, командвани дистанционно чрез смс. Около секс сцените, които са гръбнакът на книгата, се разплита и многопластова история, свързана с миналото на двамата братя, която доста напомня на сапунен сериал, но има своето очарование.

Le Финал
Преживяла групово сексуално изнасилване и отвлечена, след като е приспана с орална упойка, главната героиня се събужда и... отива да се омъжи. Май! Защото наистина не съм сигурна дали последните страници не са описание на нечий сън. Това са характерните за стила на авторката мостовемежду реалността и измислицата. Но дори и така да е, си останах с въпроса това ли е льо гранде финале?! А да останеш незадоволен на последната страница на еротичен роман не е особено добре, нали?
 
"Хотели" срещу "Нюанси"
"Нюансите" си имат един Крисчън, френското писателско перо обаче е изобретило цели двама. Да, единият е лош, но всичко е въпрос на предпочитания.

Кожената нагайката, която плаши Анастейжа, тук се е транформирала във възбуждаща татуировка на роза върху врата на Луи.

Ако в „Нюансите“ героите си имаха стая, пълна със секс играчки, то в "Хотелите" си имат хотел и възможност да използват обитаваното от известни в миналото куртизанки, което е само костилката в черешката на тортата.

Сексът на Крисчън е груб и мазохистичен и самият той го приема за своя обърканост, за Луи сексът е изтънченост, култура, "изкуство да се живее".

Любим цитат от страниците
"Жена, която не е получила взаимност от желания мъж, най-много да похапне шоколад и да изгледа някой тъп филм с приятелки. Мъжът обаче се стреми да изчука всички жени, които биха му помогнали да забрави онази, която му се е изплъзнала."

Оценка: 6 от 10
Ако сте фенове на еротичните романи, този определено ще ви допадне. Ако страдате от безъсние в горещите юлски нощи – прелистете книгата. Ако имате нужда от разнообразие в интимния живот или стимул, за да действате сами - прочетете я. Но ако трябва спешно да проветрите гардеробите – бързо отваряйте вратите.