Порасналият Хари Потър в призрачна викторианска история и една страшна до черно жена, която обитава имение в старовремско английско селце и мъчи хората до смърт – дали е нещо, което си заслужава да бъде гледано?! И още как!
Този филм е като много изтънчен, та чак джентълменски реверанс към феновете на класическите ужаси, чието количество през последните години клони към… 0 на сезон. И вместо истински, изправящи те на нокти мистерии със свръхестествени чудовища/призраци/вампири/и т.н., все се получава така, че не е важно защо, а колко жестоко убити ще има през тези 90 минути. За всички онези, на които им липсваха „от другите” – с „Жената в черно” ще си вземете полагащата се супена лъжица неподправен страх и цели три таблетки мистерия. По (пред)писанието на Сузан Хил, която преди около 30 години създава роман, който макар и оплетен около темата за смъртта, вдъхва живот на телевизионен филм, радио сериал и пиеса.
Игралният киновариант пък е режисиран от опитния в страхотиите на екран Джеймс Уоткинс, а сценаристката Джейн Голдман хвърля доста усилия, за да „комбинира в игрален филм призрачната готик история на Сузан Хил с модерна чувствителност”. И колкото и префърцунено да звучи предното изречение, всъщност целта е постигната. Ще се убедите сами, докато с адвоката Артър Кипс (Даниел Радклиф) се разхождате из потъналото в прах, проскърцващо от старост имение на починалия Ийл Марш, четете старите писма и разглеждате снимки заедно с не-Хари Потър, а междувременно зад гърба му стискате палци онази появяваща се и изчезваща (като) призрак жена, да не му откъсне главата. Или поне да го направи малко "по-хуманно"...

Всъщност тази част от историята е много добре изпълнена – вие виждате „старата луда”, понякога гледате и през нейните очи, но винаги, когато Артър обърне глава, нея вече я няма. Е, поне в началото… Междувременно ще се наслушате на мелодиите от старовремските играчки (абе, добре, тези изрисувани и набуклени кукли са наистина ужасяващи, не знам какви са били децата на благородниците да си играят с тях и после да спят спокойно под зорките им стъклени погледи), а навиващите се на пружинки пеещи клоуни, маймунки и прочее, са наистина като за филм на ужасите. Всъщност всичко, което ще видите като инвентар в детската стая, са реални, антикварни, че даже и колекционерски издания на съвсем истински играчки.

Друга красотия във филма е участието на Киърън Хайндс (от "Дама, поп, асо, шпионин", "Мюнхен" и "Няма място за старите кучета"), плюс неговия Ролс Ройс Силвър Гоуст (хихи), който се смята за най-скъпия автомобил в света (скромно - 35 милиона долара). 

Малко по малко измежду проскърцващи врати, подове и призрачни лица по прозорците става ясно, че някога в това имение се е разиграла семейна трагедия, завършила с два смъртни случая и „раждането” на жената в черно, която не е просто суеверие на местните. Не съм сигурна дали жената в черно не е сестра на „жената в бяло”, която е магистрален призрак от американския градски фолклор, обаче тази тук убива невинни деца, а не похотливи мъже. На практика любовта към децата (и по конкретно към собствените наследници) е най-основният двигател за действията на всички герои (живи или мъртви) в лентата. Неслучайно филмът започва с терзанията на Артър, породени от факта, че за да си свърши работата на адвокат, ще трябва да остави за малко тригодишния си син (мъникът в реалността е кръщелник на Радклиф).

Вмятам, че ако сте почитатели на "Свръхестествено", е възможно да си мислите гневно - "Абе, изгорете й тялото, бе!", но тук схемата е друга и е доста по-страшна. Ще разберете защо, когато си вземете пуканки в ръка, другарче до вас и любовта към класическите ужаси в сърце, а след това заедно с тях се настаните в киносалона и погледате...

От 20 април и от Александра.