Нова книга на неиздаваното от 1934 г. произведение "Думите на видния странник Буда-Са" на Любомир Лулчев разказва, че Бог е любов и той е пътят, по който могат да се открият отговорите на всички въпроси.
Издателите са се опитали да запазят оригиналната визия на корицата. Поради факта, че книгата е издавана преди около 100 г., това се оказва доста трудно, но не и невъзможно.
Любомир Лулчев е бил от известен род, с влиятелни роднини, самият той – високообразован, владеещ езици, учил в чужбина, пътувал много, военен пилот, участвал в сражения, получавал признания и военни почести, издавал вестници, писал книги, увличал се по окултното, ученик на Дънов, съветник на Цар Борис III, арестуван от новата власт, осъден на смърт и разстрелян на 1 срещу 2 февруари 1945.
Това подобно изброяване обаче по никакъв начин не би могло да допринесе за вникването в мащабните идеи, които Лулчев се опитва да разгърне през по-голямата част на съзнателния си живот. За тяхнто разпространение той използва инструментариума на политиката, публицистиката, общественото дело, но най-вече, на писаното слово.
„Думите на видния странник Буди-Са“ изцяло се вписва в това му намерение. Всеки читател, без особени трудности би могъл да открие в думите на мъдреца Буди-са части от беседите на учителя Петър Дънов и да провиди в идеите му идеите на Всемирното Бяло Братство.
Произведението е поднесено като проповед - да напомни за свещените текстове на други учения.
И докато Ницше се провиква яростно „Бог е мъртъв“, Лулчев кротко настоява, че Бог е жив и е любов. И той е пътят, по който могат да се открият отговори на всички въпроси.
"Думите на видния странник Буди-Са" може да бъде закупена само онлайн. Заявките се приемат на имейл [email protected]. Цената е 15.00 лв.
Откъс от книгата:
"Коя е основата на дома? Обичта.
Коя е основата на всеки разумен живот? Същата тази обич. Без обич в света остават само лошите работи. Може да се аргументирате по различен начин – интерес, право закони, но всичко това без любов, става зло.
На един човек му дотегнало да се грижи за стария си баща. Решил накрая да го сложи в един кош и да го захвърли някъде из полето, пък да става с него каквото ще. Намислено, сторено.
Взел той стареца на гърба си и тръгнал. Момченцето му тръгнало с него. Изнесъл го той до едно пусто място и там го оставил. Тръгнали да се връщат.
- Татко, - казало момченцето – да вземем коша!
- Защо ти е? – попитал бащата.
- Ами аз тебе с какво ще те изхвърля?
Спрял се селянинът, поразмислил се, потупал детенцето си по бузките, пък се върнал при баща си, нарамил го с коша и го отнесъл обратно вкъщи.
И ние сега често искаме от нещо да се отървем. Все се оплакваме от някой – този бил нехранимайко, онзи бил непрокопсаник… Но помислим ли по дълбоко, ще осъзнаем, че е можело и ние да станем такива, ако сме се родили при подобни условия. Че всички имаме нужда от помощ, за да се опомним, от лечение, за да оздравеем, от подпомагане, за да живеем.
За себе си човек много добре знае какво му трябва. Само едно забравя, че и другите са хора, точно като него, и че имат приблизително същите нужди, като неговите, и искат за себе си това, което и той иска. И ако всеки помисли за другите и за техните нужди, по същия закон, като отражение в някакво огледало, те също ще се замислят за него и за неговите нужди."
