ДА СВАЛИШ УОЛСТРИЙТ (част 5)

"Да свалиш Уолстрийт" е вдъхновен от истински събития, описани от известната американска разследваща журналистка Джесика Преслър в списание "New York". Филмът следва група стриптийзьорки, които решават да свалят и измамят множество свои заможни клиенти, работещи на Уолстрийт. Първоначално планът им успява, защото кой богаташ би се оплакал, че е бил лишен от хиляди долари, докато е плащал за стриптийзьорки, и скоро жените се отдават на охолен живот и празненства, но не за дълго. Режисьор и сценарист на "Да свалиш Уолстрийт" е Лорийн Скафария (The Meddler), а звездния актьорски състава включва Дженифър Лопес, Констанс Ву, Карди Би, Джулия Стайлс, Кики Палмър, Лили Райнхарт и Lizzo. Филмът тръгна в кината на 13 септември, а ние представяме превод на оригиналната статия от декемврийския брой на списание "New York" от 28 декември 2015 г., предоставен от "Форум Филм България". Следва продължение на четвърта част...

Роуси се засмяла. "Не се тревожи, скъпи – казала. – Нямаш достатъчно пари за мен". Освен Юнан, полицаите убедили още три жертви да дадат показания. И тримата били професионалисти и изпитвали панически ужас, че имената им ще станат публично достояние. По време на разпитите полицаите изредили обвиненията срещу жените – фалшификация, заговор, кражба в големи размери и нападение. Обяснили им как се е променил животът на жертвите им в следствие на престъплението. Един от най-пострадалите е Фред – бащата на момчето с аутизъм. Сред източените му карти имало една служебна. Компанията провела разследване и Фред бил уволнен. Когато започнал нова работа, името му влязло в списъка на агенция, която следи за корпоративни престъпления. Отново го уволнили. Той извадил късмет, че си намерил работа като консултант и живеел в постоянен страх, че сегашният му работодател ще научи за него. "Будя се сутрин и мисля за това – ми каза Фред. – По веднъж или два пъти на ден се сещам. Имам чувството, че в главата ми е опрян пистолет". 

Жените не се трогнали от това. В собствените си очи те били пострадалите.  Полицията вдигнала мерника на работещи момичета с трудно минало само защото "изтъкнат лекар", както се изразява Саманта, се оплакал, че се възползвали от него. Всички поддържали становището, че това са лъжи. Саманта се запознала с Юнан в "Хъслър", казвали, той бил редовен клиент. (Адвокатите на Юнан отричат). "Той е отрепка като останалите – заяви Саманта пред мен. – Тези мъже се побъркват край момичетата. Напиват се, друсат се, не знаят какво правят".

Ако са извършили нещо лошо – а тя не вярва, че е така – то е нищо, в сравнение с гадостите, които мъжете вършат безнаказано всеки ден. А тях ги заплашват три години затвор? "А престъпленията на мъжете? – разпалва се Саманта. – Ами Бил Косби?"

На всичко отгоре таблоидите, които отразявали случая, ги наричали "стриптийзьорки" – титла, която те вярват, че отдавна са надраснали. "Нито една от нас не е стриптийзьорка", настоява Саманта. Но разликата убягвала на мъжете, които ги арестували. "Най-много ми хареса коментарът на едно от арестуваните момичета за проститутките – разказал полицай на свой колега. – Сякаш те са над тези неща".

Другият се разсмял: "Мислят, че няма нищо лошо в това да упоиш човек и да го обереш, но проституцията е дъното. Сбъркана история".

По-късно били откарани в Райкърс, където ги събрали в една килия на следващия ден. Саманта се опитала да свика бойците под знамената. "Саманта каза: "Да се хванем за ръце и да се преборим заедно" – спомня си Роуси. – "Ние срещу тях. Нищо не сме направили! Невинни сме!"

Роуси погледнала Саманта, която приличала на полудялата Работничка Рози от плакатите в леопардовите кожи, с които я арестували. "Помислих си: "Това е тъпо!" – призна пред мен тя. – Казах й: "Да, бе, невинни сме. Ние сме шибани ангели. Не си с всичкия си. Стегни се. Всичко се разкри. Дръж се като голяма жена. Бъди откровена поне веднъж в живота си!"

"Роуси получи нервна криза", твърди Саманта.

Надзирателите ги наблюдавали и се забавлявали. Дори без перуки и грим, те били паметна гледка. Четири екзотични птици, затворени в клетка. "Коя от вас е водачката?", попитал някой.

"Саманта посочи към мен – разказва Роуси. – Аз посочих към нея".

"Кио проговори", казал Кармайн Витоло, когато се разминал със Саманта Барбеш пред наказателния съд в Манхатън една сутрин през ноември 2014 година. Саманта, която потраквала с токчетата на обувките си "Гучи", видимо пребледняла под изкуствения тен.

Същия следобед отидох до Нанюет, за да се видя с Роуси. Тя ми отвори вратата с притеснен жест. Саманта вече й беше изпратила съобщение: Чухме, че си се споразумяла. Успех.

"В началото не исках да бъда порта – ми каза Роуси, докато седеше на дивана, обвита в наметка "Гучи" и гледаше как дъщеря й си играе с кукли Барби на снежнобелия килим. – Но после осъзнах, че съм единствената нормална от тези момичета. Само аз имам мозък, дете и бъдеще".

Тя не се страхувала от бившите си колежки, особено от Саманта. "Тя ще има клика в затвора – смее се. – Гледам "Оранжевото е новото черно". Тя ще бъде като Ред. Ще бъде като Ви".

През следващата година разговарях с Роуси много пъти. В началото интервютата бяха официални, но после тя се обаждаше, когато й хрумне, и просто разговаряхме. Искаше да се оплаче от Саманта, която "прецакала амбициите й". Или се връщаше към целите си за бъдещето и борбата си с гнева и депресията. "Знам защо го направихме – ми каза в един момент. – Наранените хора нараняват". Въпреки очевидните си недостатъци, беше лесно да разбера защо клиентите са я намирали за чаровна. Беше забавна, странна и неочаквано философски настроена, особено по темите за алчността и материализма. "Трябва да разделя това, което искам, от това, което ми е нужно – каза ми веднъж, докато сортираше колекцията си от ръчни чанти. – Защото преследването на желаното ме убива".

През февруари се срещнахме на обяд преди изслушването й в наказателния съд. Когато пристигнахме, съдията още гледаше предишното дело за стрелба по непредпазливост и прокурорът показваше запис на обвиняемия, в който той се инкриминира по време на разпит пред полицията. Беше болезнено.

"Идиот", коментира човекът от предния ред. Оказа се, че е адвокатът на Роуси, който не отговаряше на обажданията ми.

Започнах да се тревожа за Роуси. Тя избягваше въпросите ми за условията по сделката, която очакваше да й предложат. Но не изглеждаше притеснена. "Това е леко престъпление", ми каза веднъж. Докато обвиняемият пред нас наведе виновно глава, тя ме смушка и ми показа екрана на телефона си. На него имаше снимка на цяла маса, отрупана с черен хайвер. "Обичаш ли гъши пастет? – попита. – Аз го обожавам".

Всички жени искаха да избегнат затвора, затова делата се проточиха до ноември, когато Карина и Марси се признаха за виновни в заговор, нападение и кражба в големи размери. Няколко седмици по-късно Саманта Барбеш се призна за виновна по същите обвинения. Присъдите им ще бъдат произнесени в началото на Новата година. Междувременно Карина работи в магазин, а Саманта още разработва линията си бански костюми.

Датата на Роуси в съда е през февруари. По време на цялото изпитание тя беше най-настоятелна в опитите си да разкаже своята история. Сподели с мен, че смята да стане мотивационен оратор като Джордан Белфорт, който се прочу покрай "Вълкът от Уолстрийт". По-късно обаче, когато проверяващият фактите от списанието се обади, за да потвърди детайлите, тя заяви, че си е съчинила всичко. Свързах се с нея и й казах, че това е невъзможно. Твърде много неща бяха потвърдени от показанията в съда и тя не можеше да отрече. "В момента ти казвам, че всичко е измислица", коментира тя, след като я попитах за плановете й да преследва кариера като Джордан Белфорт. След дълга пауза продължи: "Ако искаш да напишеш измислена история не те спирам". После каза нещо, което и двете знаехме, че е вярно: "Спасявам се – каза. – Погрижих се за себе си".

Въпреки това я харесвам. Поддържаме връзка. Неотдавна се чухме по телефона и тя ми каза, че живее в Калифорния. Нямам представа дали е вярно, но ако е така, ми се стори щастлива. С годеника й отново се скарали, но си намерила нови приятели. Един човек й помагал да си намери работа като представител на фармацевтична компания. Посещавала курсове по борсова търговия. "Мъжете тук ме преследват. Чувам само: "Ще те взема с частния си самолет. Ще отидем в Тампа или във Вегас". Каза, че още не е отговорила с "да", но го обмисля. "Имам телефоните им”.