В сърцето на Париж, на няколко метра от Айфеловата кула, се намира българското училище "Васил Левски”. Изключително ми беше приятно да науча, че в центъра на една толкова известна европейска столица като Париж има място, където се изучава български език, и родолюбиви българи, които обичат, пазят и предават българската култура, дух и традиции.

Желанието, ентусиазмът и усърдието на тези българи могат така надълбоко да ти бръкнат в душата, че да те накарат да се разплачеш - от радост и от гордост, че си българин. Защото българските корени трябва да запазим на всяка цена, където и да сме.

През 2002 г. в Париж е основано "Малко неделно училище” от актрисата Ана Танчева. Няколко години по-късно е учредена Асоциация "Българско училище в Париж”. Асоциацията (сдружение с нестопанска цел, регистрирано през 2006 г.), създава Българско училище "Васил Левски” в Париж. Това училище се явява продължител на дейността на "Малкото неделно училище”.

"Възникнало от необходимостта децата на българите в Париж да учат български език, нашето училище бързо определя своята мисия да бъде олтар на българския дух, пазител на българските културни традиции”, споделя с мен г-жа Пламена Ерон, която е педагогически ръководител в училището. Президент на Асоциация "Българско училище в Париж” е г-жа Красимира Варенго, а негов почетен президент е г-жа Калина Салмон.

Учебната дейност в училището се провежда от две учителки -преподавател в начален курс е г-жа Пламена Ерон, а г-жа Мариана Боден е учител в предучилищната група. В допълнение на този състав работят хореограф и художник, които ръководят извънкласните занимания. Учениците посещават училище "Васил Левски“ всяка неделя от седмицата, като се спазват ваканциите, фиксирани от френската образователна система. В училището децата са на възраст между 4 и 11 г., разпределени в пет паралелки, а именно 1, 2, 3, 4 клас, както и една подготвителна група.

Изучаваните учебни дисциплини са Български език и литература (за учениците от 1-4 клас), Роден край(за учениците от 1 клас), Човекът и обществото (за 3 и 4 клас) и Български език и литература за деца от предучилищна група(от 4 до 6 г.).

Заниманията в извънкласната дейност се състоят в:
-ателие "Български традиции и обичаи“
-танцов състав "Българче“
-школа по рисуване "Бяло, зелено, червено“

Много има да се разказва за Българското училище „Васил Левски” в Париж, но най-напред ми се иска да ви споделя за първия учебен ден и първите училищни трепети на децата в този Светилник на българския език.
За седма поредна година удари училищното звънче в Париж за учениците от Българско училище „Васил Левски“.То събра развълнувани деца и родители от различни краища на Париж.Тази година български език ще учат 45 деца.За всички тях предстои интересна учебна година,изпълнена с български дух,български традиции и култура.

Малките палавници от училището,опиянени от топлите слънчеви лъчи, се събраха в двора на училището и изпяха своите любими песни и стихотворения. Децата се вълнуваха истински, когато прегръщаха старите си приятели и се запознаваха с новите деца в училището. Следвайки българската традиция, те бяха посрещнати с питка и мед.

Специални гости на празника бяха г-н Христо Гутев - пресаташе в посолството на Република България във Франция и приятел на училището, и г-жа Снежана Колева - народна певица,която поздрави присъстващите с български народни песни.

„Училището ни с гордост продължава да работи по Постановление N° 334 на МС, благодарение на което и тази учебна година ще бъдат предоставени безплатни учебници за учениците ни.” – казва г-жа Ерон.
В края на тържеството всички си пожелаха успешна учебна 2013/2014 г.,изпълнена със знание,мъдрост и любов към българския език,култура и история.

И като доказателство за огромната любов на тези деца към българския език ви предлагам едно стихотворение,написано от ученика Едуард Салмон ,което е участвало в детско-юношеския литературен конкурс „Стефан Гечев” на Държавната агенция за българите в чужбина.

„ПРИКАЗКИ МОИ “

1.Най-много на света обичам
приказките български да сричам,
да слушам как чете ги мама
и ги разказва с обич най-голяма.

2.Герой любим за мене той е
хитрецът Петър знаем кой е.
За Хитър Петър приказките предпочитам
и бързичко ги аз прочитам.

3.И по света голям са те известни
със своите герои интересни.
Те извор са на доброта и мъдрост
в моя свят изпълнен с хубост.

Постепенното увеличаване на броя на децата се дължи на популяризирането на дейността на училището и най-вече на желанието на българите в Париж да възпитават потомци,които да говорят и пишат на майчин език и да познават културата,историята и традициите на България.
Вече трета учебна година училището провежда своите неделни занятия в Бретонското двуезично училище „Диуан“.Децата са щастливи,че се намират в истинско училище,прекрасно оборудвано с подходящи за тяхната възраст маси,столове и множество дъски за писане, в просторни и светли класни стаи.

Г-жа Пламена Ерон споделя:”Горди сме и от факта,че взаимоотношенията ни с бретонските ученици ни позволяват да популяризираме българския език, култура, традиции и обичаи. Доказателство за това са организираните общи празници, където представяме България, пеем песни и рецитираме стихотворения, разказваме им за най-великия българин - нашия патрон - Васил Левски, учим ги как се правят мартеници и как се украсяват великденски яйца.”

Истинско удоволствие е да слушаш г-жа Ерон,която разказва толкова пламенно и с толкова голяма любов, че те запленява веднага. На въпроса ми каква е целта на българското училище и какви амбиции стоят пред него, тя отговори: „Да слушат българска реч,да четат и пишат на родния език,да се докосват до словото на българските писатели,до богатството на българския фолклор - това е притегателната сила на нашето училище. Девизът ни е „Да запазим българския дух в сърцето на Париж. ”Нашата амбиция е да превърнем училището ни в едно малко късче от България,където българският език,култура и история оживяват,за да ни напомнят за корените ни и идеалите на нашите предшественици. Все повече се стремим към сътрудничество и взаимопомощ с нашите родители,тъй като,добрите родители дават на децата си корени и криле.Корени,за да знаят къде е домът им,и криле,за да летят надалеч и да направят онова,на което са били научени.Към бъдещето на нашите ученици гледаме с много надежда и вяра в доброто.Всички ние искаме да ги видим пораснали,уверени,знаещи и можещи,общувайки на майчиния си език,мислещи и разказващи за България като за своя родина,макар и не единствена,гордеещи се,че във вените им тече българска кръв,бъдещи достойни „посланици“ на страната ни навсякъде по света.” – завършва тя.

А какви са връзките на училището с далечната Доминиканска република и Африканската държава Того,какво представлява играта „Познавам ли моята България” и как е преминало училищното предаване "Час по България", очаквайте във втората част на материала за Българското училище „Васил Левски” в Париж.
 

Следва продължение >>