Американската поетеса Луиз Глюк е новият лауреат на Нобеловата награда за литература. Тя е отличена от Кралската шведска академия за нейния "безпогрешен поетически глас, който със строгата си красота прави съществуванете на индивида универсално".

Луиз Глюк е първата жена поет, отличена с наградата след полската поетеса Вислава Шимборска (1996 г.) и първият американски поет с Нобел след Боб Дилън (2016 г.).

77-годишната професорка по английски в престижния Йелски университет е едва 16-ият лауреат жена, носител на Нобела за литература. Преди Глюк носител на престижното отличие беше полската писателка Олга Токарчук.

Луиз Глюк, 1977 г. Снимка: wikipedia.org

Луиз Глюк е родена на 22 април 1943 г. в Ню Йорк в семейство от унгарско-еврейски произход. Започва да публикува в края на 60-те години, намира по-широка аудитория през 80-те. През 1993 г. тя е отличена с "Пулицър" за поезия. Носител е на редица други награди.

Детството, семейството, близките отношения с родителите и братята и сестрите са централни теми в творчеството на Глюк. Тя черпи вдъхновение от митологията и класическите мотиви в литературата, но не отрича, че в стиховете ѝ могат да бъдат открити автобиографични елементи.

В сп. "Нова социална поезия" от 2019 г. има публикувани няколко от стиховете на Глюк в превод на Людмила Калоянова. Споделяме едно от тях:

Щастие

Мъж и жена лежат върху бяло легло.
Утро е. Мисля,
че скоро ще се събудят.
Върху нощното шкафче стои ваза
с лилии; в гърлата им
плува слънчева светлина.
Виждам го как се обръща към нея
сякаш за да изговори името ѝ
но шепнешком, дълбоко в устата ѝ –
Върху перваза на прозореца
пропява птица,
веднъж,
после пак.
И тогава тя трепва; тялото ѝ
се изпълва с дъха му.

Отварям очи; гледаш ме.
Почти над стаята,
слънцето се плъзга.

Погледни лицето си, казваш,
държейки своето близо до мен,
за да го превърнеш в огледало.
Колко си спокойна. И огненото колело
преминава нежно над нас.

От Шведската академия споделиха във Фейсбук стихотворението й Snowdrops: