Филмът „Клети създания“ на режисьора Йоргос Лантимос даде фамозен старт на международния кино-литературен фестивал "Синелибри", но нещата с именитите кинотворци в програмата му далеч не се изчерпват само с него. В рамките на тазгодишния фест ще може да гледаме заглавия от легенди в киноиндустрията като Роман Полански, Мартин Скорсезе, Вим Вендерс, Орсън Уелс и много други. Всъщност, вижте по-долу някои топ предложения, които да не пропускате да гледате до края на "Синелибри".

ДВОРЕЦЪТ

Режисьор: Роман Полански

В ролите: Фани Ардан, Мики Рурк, Джон Клийз и др.

Прожекция: 20 октомври

Действието в "Дворецът" се развива в луксозен швейцарски хотел в курорта Гщаад - величествена сграда с вид на замък, създадена в началото на 20 век от загадъчен архитект. Хотелът се отличава с приказна готическа атмосфера, в която богати, известни и капризни гости от цял свят се събират, за да посрещат всяка следваща Нова година. На 31 декември 1999 г., в навечерието на новото хилядолетие, вещият мениджър на хотела - 50-годишният Хансели, прави своеобразна „военна проверка“ на готовността на персонала за посрещането на гостите. Хансели уверява екипа от келнери, портиери, готвачи и рецепционисти, че настъпването на 2000 г. не значи край на света. Персоналът се подготвя да задоволи всевъзможни претенции на екстравагантни посетители. И така, стартът на пищната вечеря е обявен, но развоят на празненството се оказва непредвидим… Преплитането на отделните истории и сблъсъкът на различни персонажи създават абсурдна черна комедия, наситена с провокации.

УБИЙЦИТЕ НА ЦВЕТНАТА ЛУНА

Режисьор: Мартин Скорсезе

В ролите: Леонардо ди Каприо, Робърт де Ниро, Брендън Фрейзър и др.

Прожекция: 20 октомври

Епичен разказ за племето Осейдж в щата Оклахома, САЩ, на което петролът носи огромно богатство през 20-те години на миналия век. Благополучието на племето привлича бели пришълци, представители на едрия бизнес и организираната престъпност. Те започват да манипулират и изнудват хората, да крадат всичко, до което се домогнат, преди да прибегнат към хладнокръвни убийства. Когато членове на племето са убити при мистериозни обстоятелства в периода, станал известен като „Големият терор“, случаят предизвиква голямо разследване на ФБР, в което се включва и самият Дж. Едгар Хувър. В резултат на това е разкрита една от най-мрачните конспирации в американската история.

АНСЕЛМ

Режисьор: Вим Вендерс

В ролите: Анселм Кифер, Даниел Кифер, Антон Вендерс

Прожекция: 23 октомври

Анселм Кифер е един от най-големите съвременни художници и скулптори. Разказът за неговото минало разсейва границата между филм и живопис и предлага на зрителя уникално кинематографично изживяване, което се гмурка дълбоко в работата на твореца. Този вълнуващ, изпълнен с благоговение портрет на живота и творчеството на Анселм Кифер преплита миналото и настоящето на художника, за да хвърли светлина върху източниците на вдъхновение, които са помогнали за формирането на неговата визионерска вселена. Създателят на картини, фотографии, колосални инсталации и илюстровани книжни артефакти е прочут, но в някои кръгове е критикуван за ангажираността си с германския фашизъм и Холокоста, опосредствана от любовта му към поезията на Паул Целан. Гневните, страстни, обсебени образи на Кифер се дължат донякъде на мрачното минало на Германия, а филмът на Вендерс убедително внушава, че именно в руините от 1945 г., годината на раждане на художника, трябва да се търси семето на вдъхновението. Използвайки ограничен архивен материал от интервюта, филмът показва работата му в целия й гигантизъм, с характерния за твореца конфронтационно трансгресивен и сатиричен маниер. Ето какво споделя Вим Вендерс за творчеството на Анселм Кифер: „Няма начин да го опиша. Не позволява тълкувания... Той е човек, който не се страхува да рисува нищо. Той може да рисува вселената, може да рисува математически формули, може да рисува история, може да рисува митове, биология, алхимия. Той не се страхува от каквото и да е човешко знание, всичко може да превърне в живопис или скулптура.“

ИСТОРИЯ ЗА ЛЮБОВ И МРАК

Режисьор: Натали Портман

В ролите: Натали Портман, Амир Теслер, Шира Хаас, Макрам Каури, Охад Нолер, Гилад Кахана, Нета Рискин и др.

Прожекция: 25 октомври

Филмът е адаптация по международния бестселър „История за любов и мрак“ на големия израелски писател и журналист Амос Оз, живял в Йерусалим в края на Британския мандат в Палестина. Животът на малкия Амос и родителите му – европейски евреи, спасили се в Израел от фашистките погроми – е по-ценен от учебник. Освен че адаптира сценария и режисира филма, Натали Портман изпълнява ролята на Фаня, майката на бъдещия писател. Оплетена в мрежата на несполучлив брак и с разбити мечти, тя се опитва да се интегрира в чуждата страна, докато се бори със собствените си демони. Амос Оз защитава идеята за две отделни държави, компромисно решение на изтощителния конфликт между Израел и Палестина. Пословична е деликатността, с която писателят вниква в цялата сложност на човешките отношения, в религиозните сблъсъци и личните трагедии на тази изстрадала земя. „Най-важното качество на Оз е, че третира нациите като хора. Когато осъзнаем, че нациите се състоят от човешки съдби, тогава започваме да съчувстваме. Откакто прочетох тази изключителна книга, знаех, че искам да я превърна във филм”, казва Натали Портман.

ПРОЦЕСЪТ

Режисьор: Орсън Уелс

В ролите: Антъни Пъркинс, Роми Шнайдер, Жана Моро, Мадлен Робинсън, Арнолдо Фоа, Джес Хан, Сюзан Флон, Елза Мартинели и др.

Прожекция: 26 октомври

Филмът започва с гласа на Орсън Уелс, който разказва притчата „Преди закона“. Антъни Пъркинс е в ролята на Йозеф К. – невзрачен чиновник, арестуван и изправен пред съда за престъпление, което остава неназовано през цялото време. В този абсурден процес, в един параноичен свят на всепроникващо подозрение, личността е захвърлена в смазващия лабиринт на институциите без шанс за спасение. При излизането си на екран „Процесът“ разединява критиците по отношение на оценките, които му дават. Но веднага след премиерата режисьорът Орсън Уелс заявява: „Говорете каквото си искате, „Процесът“ е най-добрият филм, който някога съм правил.“ Днес „Процесът“ на Франц Кафка и едноименният филм звучат като смразяващо прорицание за големите престъпления на 20 век - за терора и преследванията, а и за принципите на функциониране на модерната държава, поставила под наблюдение своите поданици.

Продължи да четеш