Домакинската работа - никоя от нас не й е фен. Това е от онези досадни неща, които не искаш да вършиш, но просто знаеш, че трябва. Е, понякога малко я пренебрегваме. Понякога малко я позабравяме. Понякога ставаме прекалено педантични. Но със сигурност навиците ни подлежат на промяна. Прочетете каква е тя.
Александра, 25: Когато бях тийнейджърка, с мама винаги имахме проблеми относно чистенето. За нея вечно стаята ми не беше подредена, гардеробът ми беше разхвърлян, дрехите ми бяха измачкани. Е, не твърдя, че грешеше, но знаете как е - животът си тече, не можеш да го пропиляваш в домакинство!
Това ми беше мотото. Постоянното й мрънкане и натякване никога не водеха до резултат, а до поредната караница. Да, аз понякога склонявах. Да, тя доста често се отказваше. Поради тази причина оцених момента, в който заживях сама. Никой не ми правеше забележка, че не съм пуснала прахосмукачка цяла седмица. Никой не мрънкаше, че си оставям леглото неоправено. Никой не се ядосваше, че не си мия чиниите. Ами кой има време за това, млади сме, сега живеем!
С времето обаче придобих някои навици. Да, не съм домакиня и определено не чистя често. Научих се как да го правя рядко, бързо и ефективно. Как да пазя малко повече. Как да няма нужда от повторно пускане на прахосмукачка още на следващия ден. Как да не ми се трупа голямо количество чинии.
Проблемът не е, че ме мързи. Казусът е, че вън ме чакат доста по-интересни неща. Млада съм и искам да си прекарвам времето в забавление, а не в чистене. Имам и една тайна: основите чистения се правят тогава, когато ще имам гости. И са много бързи и много ефективни, защото стават изневиделица.
Теди, 33: Моята майка винаги е била педантична на тема чистота. Беше ми доста трудно да я разбера като по-малка: защо, по дяволите, да бършеш прах всеки ден, да пускаш прахосмукачка всеки ден, винаги да си прибираш дрехите и обувките точно на мястото, от което си ги взел, когато винаги можеш да отделиш 2 часа в неделя, за да свършиш всичко това наведнъж и да си живееш спокойно през цялата седмица. Тази максима поддържах и в студентските си години. Бях твърдо убедена, че съм точно от онези мързеливи хора, които Бил Гейтс би наел, за да намерят лесен начин да свършат трудната работа. Чувствах се почти гениална, че след такова двучасово чистене вкъщи привидно светеше, макар и аз да си знаех, че съм побутнала няколко изпуснати от прахосмукачката боклучета под килима. И че в гардероба ми е бедствие, но нали никой не го вижда.
Да, но с времето поотраснах. Започнах сериозна работа. Започнах да ставам и по-педантична и установих, че явно крушата наистина не ражда дюли. Симптомите ми се засилваха, наблюдателността също. С времето развих желание да разпределям времето си достатъчно ефективно. Предварително планиране, колкото и скучно да съм го намирала винаги.
Така не ми се налагаше да отделям половината уикенд, за да свърша това, което мога да правя за 10-15 минути ежедневно. Вече и аз забърсвам прах всеки ден. Вече и аз пускам прахосмукачка всеки ден. И аз подреждам прането си веднага. Изобщо не паднах по-далеч от дървото. Но смятам, че тази организираност е крайната дестинация, до която всеки от нас достига тогава, когато животът го завърти и свободното време се превърне в кът.
