... По-хубави. С времето постигаме осъзнатост, която се дължи на натрупания житейски опит. Не винаги това става по лесния начин, но в крайна сметка винаги се случва. Храненето е едно от тях. Въпреки, че забързаността на ежедневието в по-късна възраст предполага по-малко време, в крайна сметка здравето винаги идва на първо място. 

Какви са разликите между храненето в 20-те и 30-те ни години? Прочетете.

Джулия, 21: Когато станеш малко по-самостоятелен и се изнесеш на квартира - било то с приятелки или сама, нещата се променят. В случая аз заживях с приятелки. В началото ни беше доста интересно да си готвим, а след вечеря да си делим по един шоколад. Ей така, защото всяка жена обича сладко! 

С времето обаче разбрахме, че нещата, които не беше добре да правя докато живеех с родителите си, сега ми бяха абсолютно позволени. Например мама никога нямаше да ми позволи да вечерям с една кутия сладолед на дивана. Мама никога нямаше да ми позволи като цяло да ям на дивана. Мама никога нямаше да ме остави основното ми блюдо да е чипс, а десертът - шоколадови бонбони. Мама всъщност въобще нямаше да позволи да има чипс по шкафовете вкъщи.

Сега по шкафовете имам и чипс, и шоколад, и шоколадови бонбони, а във фризера винаги има кутия сладолед. Осъзнавам, че тези хранителни навици не са най-оптималните за здравето ми, но смятам, че съм млада и всичко е въпрос на баланс. Да, някои дни закусвам ябълка, обядвам салата с месо и вечерям зеленчукова супа. Други дни обаче ям мъфини за закуска, пица за обяд и шоколад и сладолед за вечеря. Като междинно може да има и солени бисквитки.

Осъзнавам, че не винаги ще мога да водя такъв начин на живот. Някой ден ще създам семейство. Някой ден ще усетя целия дискомфорт, който спонтанната бира в полунощ с приятели ми дава на следващия ден. Някой ден чипсът и шоколадът ще ми създадат проблеми в поддържането на фигурата. Някой ден метаболизмът ми ще се забави. "Някой ден, но не сега", както се пее в онази песен.

Вяра, 33: Чудесно помня студентските си години. Тогава, когато оцелявах на слонски дози кафе, не чак толкова слонски количества вино и бира, а основната ми храна се състоеше от съмнителна храна от топлите витрини, доста шоколад и о, любимите ми тогава лимонови вафлички!

След това си хванах сериозен приятел, с когото на първия месец заживяхме заедно. И докато в началото ни беше забавно да вечеряме с чипс и пуканки пред телевизора, а той да ходи до магазина в полунощ, за да ми купи шоколад, то с времето се появи нуждата от храна. От истинска храна! Сещате се, онази - прясно сготвената, топла, вкусна, която те засища, зарежда тялото ти с хубава енергия.

На 28 бях, когато се наложи да се науча да готвя, както и той. Започнахме и двамата да усещаме негативите от подобен начин на живот - подуване, задържане на вода, той дори направи малко бирено коремче! Стопирахме нещата, за да не стане голямо бирено коремче, а моето задържане на вода да не се превърне в задържани мазнини. Купихме си няколко готварски книги. Оказа се, че рецептите там са доста сложни, изискват продукти, които не просто не присъстват в кухнята ни, ами дори не знаем дали е подправка или вид сирене.

След това започнахме да ровим из интернет за бързи и здравословни рецепти. Храненето ни се промени из основи. Всяка сутрин имаме пълноценна закуска. За обяд понякога си взимаме храна. Вечерята ни е топла. Да, не правя сложни храни, които изискват часове киснене над котлона, но се храним здравословно, пълноценно. Той си свали биреното коремче, а аз не задържам вода.

Само понякога, когато се глезя с шоколад и пием бира, когато той гледа мач. Баланс.