Гергана Николова ни е изпратила текст, посветен на технологичната революция на 21 век, както и какви са последиците от нея. Още повече, че днес си имаме и повод да засегнем темата - около 14 часа българско време на 21 октомври 2013 г., Facebook просто се срина и остави всички свои потребители с пръст в уста - изпаднахме в невъзможност да постваме, лайкваме и всичко останало в собствените си профили...
Ето как и ти можеш да пишеш в рубриката ни Вашият блог.
Четейки заглавието на статията, сигурно ще си кажете „Е, ти откри Америка!“. Факт е, че всички осъзнаваме това, но продължаваме да робуваме на малката синя планетка. Създателят на Facebook, без да е психолог, е успял много точно и лесно да влезе в човешкия мозък и да се възползва от нуждите и желанията му. А те са стари като света. Всеки знае вечната максима, че споделената радост е по-голяма радост, а споделената мъка се преживява по-лесно. Не случайно и facebook си има функция Сподели. Тези, които участват в създаването на този сайт осъзнават изключително добре нуждата на хората от внимание и общуване. Знаят също, че комуникацията в Интернет е в пъти по-лесна от тази очи в очи и си играят с това изключително умело.
Най-новата функция, която ми се появи днес е т.нар. споделяне на чувства. Не само, че споделяме снимки, посетени места, любима музика и филми, но вече можем да споделим и чувствата си. О, колко хубаво! Да разголим душата си и да им я поднесем на тепсия, защото показаното досега не е достатъчно. Всеки да знае къде сме, как сме, какво слушаме, какво четем, с кого сме във връзка, как изглеждаме. Не остана миг уединение. И най-страшното е, че ние сами го правим с ясното съзнание, че разкривайки се изцяло пред другите, губим себе си. С ясното съзнание, че не оставихме нищо скрито. Колко случаи има вече на хора уволнени след снимки или статуси в Facebook?! Сигурно има и много разведени двойки и скарани приятели?! И това вече стана нормално.
На никого не му прави впечатление и дори и да знаем, че нещата са така, си казваме: „Какво пък?“ или „Всеки го прави, защо да не го правя аз?“. Тук Facebook си играе с още едно желание на хората – да не бъдат изолирани, да са част от група и да са приети. Всеки има Facebook и ако ние нямаме, ставаме своеобразни социални аутсайдери. А дали пък такива не ни прави фактът, че вместо да излезем на по чашка с приятели, ние седим и си променяме статуса през 15 минути. Всички порядки се промениха и ни направиха съвсем съзнателни роби на един сайт, без който не можем да живеем. Хората се плашат от възможността някой да ги проследи или да знае къде живеят и къде ходят, но за сметка на това съвсем доброволно се отбелязват на всяко място, което посещават и описват страхотни подробности от живота си. Така съзнателно позволяваме на всеки, които поиска да се запознае с нашата личност. Нормално ли е това?
