Ралица Петкова от Варна сподели с нас интересна гледна точка за живота, любовта и разочарованията - с привкус на шоколад. Ако искаш да публикуваме и твоя материал - виж как може да се случи тук.

- Еми, това е... пак ще ме гледаш цяло лято пиян в Cubo. Сам. Както винаги. - казва братовчед ми и ме поглежда с онзи поглед, отчаяно-самоироничен, от който винаги падам от смях. С него винаги падам от смях. Почти не познавам други мъже като него. Всъщност познавам и още един, но за него.... в друга публикация ....може би. Та значи, уникално чувство за хумор. А не му е лесно. Без да изпадам в подробности, но баща му е на легло от няколко години. Майка му, пък, е учителка по физическо. Вчера паднала в четвъртия час и си счупила глезена. Идилия. Ама на него все му е смешно. А, и забравих.....плюс провал, от "женски тип". Пореден.

- ?!?! - отвръщам с иронично-учудено изражение и двамата избухваме в смях.... Поглеждам към залеза над морето. И после към него. Пак онзи поглед.

Пием си мента със спрайт и разсъждаваме над поредния му неуспех, от "женски тип". Питаме се и двамата, какво, или кой не е наред. Той ли? Защото за пореден път, в който предлага цялото си сърце.... като кутия шоколадови бонбони, шоколадът бива лакомо сдъвкан и глътнат, а кутията - метната в някоя вмирисана, душевна кофа за боклук. Тя ли? Защото за пореден път не знае какво иска. Като капризно дете, мрънкащо за бонбони, изяждащо най - много два и захвърлящо останалите на земята. Аз ли? Която постоянно, също като него, с престилка на малки червени сърчица, раздавам захарни купидончета, без да искам нищо в замяна. Нека дадат каквото им е на сърце.

Обаче, и на трима ни горчи. На мен. Защото, с все същата надежда, искам някой да ми даде захарно купидонче. На него. Защото по магазините няма истински щоколад, по рафтовете са разпиляни само опаковки с ГМО марципан. На нея. Защотото е прекалила със сладкото, чакайки:

 


1. Захарният принц с

- бадемовите очи и

- шоколадовите устни,

на

2. Пандишпановия кон, с

3. Бисквитената къща с

4. Карамелена глазура на покрива,

5. Захарно петле ветропоказател, и

5. Ягодов сироп в басейна.

 

Уви, това може предизвика само и единствено диабет. Много по-здравословно, физически и психически е, да си хапваш по няколко щоколадови бонбона дневно. Бавно и с наслада. Такава е рецептата за консумация. Още не съм срещнала някой, който да я изпълнява. И той не е.

Пием си мента със спрайт и вече сме на по-обща тематика. Той се е научил да преживява провалите. Лекарството е много просто - Мента /или някакъв алкохол по желание/ + Cubo + добър приятел + ветроходство/или друго хоби, също по желание/. Разказва ми накакъв виц. Заливаме се от смях. Успокояваме се и той се заглежда в залеза. С периферното си зрение зървам познатата й фигура да се качва по стълбите. Поглеждам и виждам изпитото й, бледо лице с нацупените устни, слабите й ръце и крака. От многото сладко и от диабета е. Отминаващата й, тънка сянка бавно избледнява покрай нас. Обръщам се към него:

- Няма да си сам. Аз ще ти правя компания. - опитвам се да имитирам онзи негов поглед, но безуспешно.

Прихваме да се смеем.