Александра Пиронева ни изпратим текст за любовта, за отношенията между мъжа и жената и какво означава наистина да сте се намерили. Ето как можеш и ти да се включиш в рубриката ни Вашият блог.

Сигурно ти се е случвало да изпаднеш в ситуация, в която да се чувстваш самотна, неразбрана и без надежда да срещнеш човека, който да те допълни, на чието рамо да можеш да се опреш в тежките моменти и с когото да можеш да споделиш радостта в добрите. Тогава толкова силно ти се иска такъв човек да съществува в живота ти, че наум си преговаряш всички паметни и безпаметни връзки, авантюри и мимолетни флиртове в миналото от гаджето ти в гимназията, което отдавна е женено с поне две деца до съседа от „В” вход, който миналото лято ти подметна, че имаш страшни... очи!

Правейки подобна ретроспекция, неминуемо си задаваш въпроса какво би станало, ако не беше приключила с училищната любов, защото отиде в Университета, а по онова време той виждаше бъдещето си в събирането на празни бутилки в парка, защо си тръгна също от Иван, който ти звънеше през пет минути само, за да ти чуе гласа, но понякога забравяше да дойде на среща с теб, защото редовно се успиваше до пет следобяд. Разбира се какво, ако не те бяха напуснали Найден, Пламен и Любо, под предлог, че емоцията не бива да е водеща в една стабилна връзка, кариерата като супервайзор на миньорите в Тамбукту е шанс един път в живота, или когато си обвързан с мафията няма място за други ангажименти.

Имайки миналото, изпъстрено с несполуки и горчив опит, засенчващи скечовете от комедийно TV шоу с драматични елементи, без да искаш си пожелаваш най-после да попаднеш на подходящата половинка дори пък тя да се разминава малко от очакванията и критериите, които първоначално си имала. Попадаш на човек, който притежава 100% от добродетелите, които не понасяш, комбинирани с надеждност, мило отношение и липса на амбиция за командировки до Юпитер и тогава идва моментът на избор дали си готова да направиш компромис? Да заживеете в тривиален унес на взаимна подкрепа и липсата на „онази” тръпка, да си затваряш очите за неща, които по принцип не одобряваш, но не да ги затваряш от влюбеност, а от желание за запазване на „хармонията”, и един ден след години да се просълзяваш гледайки Тетрадката и със завистлива злоба да си помислиш какво би станало, ако... не беше избрала уюта пред любовта.

За кои пропуснати моменти човек съжалява повече: за тези на спокойствие и сигурност или за тези на емоция и лудост?

В един сериал се казваше, че в една средностатистическа връзка винаги има устремен и примирен, но и двете позиции са незавидни. Да живееш с някой, който никога няма да покрие очакванията ти просто, защото е създаден да покрива очакванията на човек, различен от теб, или да се опитваш да угодиш на партньора знаейки, че не можеш да предложиш това, което би го задоволило. Всъщност, връзката е съюз на хора, търсещи взаимна изгода и бягство от самотата или съюз на влюбени, научили се да преглъщат недостатъците си понеже виждат толкова по-прекрасни неща един в друг и се правят по-добри?

Около мен е пълно с примери за средностатистически връзки, а много по-малко са тези , които наистина са се намерили. На тях ужасно много им личи и всички им завиждаме, благородно или не, чудим се къде е тайната, в шанса, късмета или съдбата. Може би, ако човек не се боеше толкова много да остане сам, щеше да продължи да търси правилния партньор и да не отнема правото на неправилния, да стори същото въвличайки го във връзка на взаимна изгода. За истински здрави отношения наистина от голямо значение е доверието, компромисът, търпението и по-малко любовта, но за истински пълноценен живот може би по-важно е да си влюбен, по-малко устремен и никога примирен и уплашен.