Вече имаме колекция от текстовете на Надя Джантова! Благодарим й за ентусиазма! А това е поредният й хумористичен. Ето как и ти можеш да станеш част от нашия екип.

Значи всякакви хора ги има. Ама най-много са сеирджиите. Дай има на тях някой нещо без да иска да сгафи и те са първи - там - с химикали и тефтери, с диктофони, телефони и записват. Да имало. Забава да ставало. В което сигурно лошо няма, ако не си от групата на сръчния непохватник. Не знам, не мога да кажа. То кога ли и съм бил сеирджия де, дай ми на мен помощ да оказвам. Или да ми оказват. Както и да е.
Та нали все екшън около мен, та и този път. За всичко обаче е виновен Марто, не аз. Ако не ме бе изнудил на двойна среща, щях да си спя блажено като младенец и да си спестя червена боя и омаскаряване. Ма на - приятел съм му, па приятел в нужда се познавал, па и за мен мома щяло да има, па и нали нам си кога си бил нам си какво направил за мен, дължал съм му услуга, таааа... Хубаво. Двойна среща. Кога? Преди обед! Луда работа. Гледах го и чаках да каже, че се шегува. А той блажено реди - на представяне на книга ще сме водели момите.
Моля?! На представяне на книга? Той добре ли е? Че какво ние разбираме от книги? И двамата общо сме прочели точно една книга - "Под игото" Половината я чете той, половината аз и после си ги разказахме. Пипам го по челото – не, няма температура. Да не си вземал някакви забранени хапчета? - не е. Алкохол менте? - и това не. Изгората му така пожелала. Брях момата му с мома книголюбителка - толкоз ли нямаше за него някоя друга, нормална, с кеф да си я заведеш на заведение, на билярд или на боулинг там... Представяне на книга!... Шантава история. Остана само да ми каже и че ще се жени и те тогава се отказвам от него с „Държавен вестник”.


Ма моля ти се, моля ти се, само това ще искам от теб и повече няма, длъжник си ми, ала-бала... Добре, бе, добре. Ще ходим да се представяме. В заветния ден Марто почна от 7.00ч. да ми призвънква през пет минути като аларма на часовник. Зор да не закъснея случайно. Е, не закъснях. Подраних даже. И понеже в бързината не можах да пия кафе, та отидох да си купя. В пластмасова чашка. Не обичах обаче топло кафе, а чакам ли го да изстине, като нищо ще заспя. Доливам вода. Щедро. Щот още ми е трудно две да видя. Влизам в залата и сядам.