Атанас Димитров ни изпрати стрихотворение, посветено на уличните музиканти. Благодарим! Ако искаш и ти да станеш автор при нас - не се колебай да го направиш.
ПРОСЕЩИТЕ МУЗИКАНТИ
Преваля утрото. Сред тишината
над парка се понася песента,
във звуците й сплетена тъгата
убива и надежда, и мечта.
Седят и свирят музиканти стари,
подгонени от бедност и от глад,
неволята в лицата бледа пари,
живота им изпълнила нерад.
Гласят те песента. Пред тях кутия
минаващите пускат милостиня,
изкусно свирят, ала със просия
за себе си напомнят на света.
Тук всяка тяхна песен прозвучала
лъжата и заблудата руши,
тъгата като есен пожълтяла
минава през човешките души.
Напевът поздрав на деня изпраща,
монетите подхвърлени звънят,
безсилието съвеста разклаща
и някак болно хората вървят.
Тревожно плаче вехтата гъдулка,
приглася й безтрепетно кавал,
в акордите струи житейска люлка,
люлееща народа обеднял.
Звучат мелодий, а душата страда,
макар, че пръстите редят хора,
че можеха на грейнала естрада
живота да прославят без слова.
